Житията на светците

Девета глава

Всяка година фестата или празникът на Мадоната през последните почивни дни от септември преобразуваше Вале дел Соле от заспало селце в карнавален център. Трите фестивални дни, изпълнени с много музика, танци, религиозни процесии и фойерверки, ознаменуват края налятото и отпразнуването на успешното прибиране на новата реколта. Хората от съседните села, от Рока Сека, както и преселници от селото в Рим и Неапол, се струпват във Вале дел Соле. Надничари и ратаи от далечни чифлици и ферми си взимат отпуска. Емигранти от северните страни — най-вече от Швейцария и Франция — се блъскат в претъпканите влакове, за да се доберат до родния край след дълго изнурително пътуване. Понякога дори се прибират и по няколко от нашите „американци“, предварително планирали завръщането така, че да съвпадне със селската „фиеста“.

Около месец преди началото на празника членове на Комитета на Мадоната обикалят всяко семейство от селото, за да събират помощи за изплащане на разноските, очаквани във връзка с провеждането на празника. Обикновено се появяват на портата по двама, издокарани в костюмите си за неделните църковни служби, като прибягват до най-добрите си познания по италиански, за да измолят необходимата лепта. Недоимъкът на повечето от селяните понякога превръща тези обиколки в твърде неблагодарно занимание. Но предаността към родното село подтикваше дори и най-бедните фамилии да заделят от оскъдния си залък, да бръкнат — след кратко колебание, разбира се — в делвата или буркана, където кътат спестяванията си, и да заделят по нещо — най-често отдавна прежаления брой банкноти. В течение на всяка календарна година във всяко село от околността се изрежда съответният местен празник в чест на светеца, който е покровител на селото. Съперничеството между селата, наследено от незапомнени времена, задължаваше селяните да се примиряват дори с гладуването, само и само да не позволят селото им да не може да се отсрами пред околните села. Но празникът на Мадоната беше свързан с това съперничество по още по-сложен начин: първоначално празникът на Вале дел Соле бил посветен на св. архангел Михаил, който се падал на 28 септември, но веднъж една свирепа епидемия от холера покосила по-голямата част от обитателите на Вале дел Соле, докато в съседното село Кастилучи нямало нито един смъртен случай. Всички си обяснили този парадокс с това, че светецът на Кастилучи — св. Яков — бил по-могъщ от архангел Михаил, затова пратеничество, съставено от първенците на Вале дел Соле, заминало за Рим, за да измоли от Ватикана замяната на светеца покровител с някой „по-влиятелен“. За тази роля те предложили Мадоната, за чието успешно общуване с толкова отдалечения и недостижим Бог никой нито за миг не се съмнявал. Макар че папата не одобрил идеята, нашите предци все пак дръзнали да обявят дева Мария за покровителка на Вале дел Соле и така запазили последните петък, събота и неделя от всеки септември за празник в нейна чест.