Войната на Калибан

Тайната на ботаническите катастрофи в затворени системи бе следната: „Трябва да си отваряш очите не за онова, което се обърква. А за лавинообразния ефект“. Първият път, когато бе загубил цяла реколта Г. кенон, беше заради гъбички, които изобщо не засягаха соята. Спорите вероятно бяха пристигнали с една доставка калинки. Гъбичките се развъдиха в хидропонната система, весело поглъщаха хранителни вещества, които не бяха предназначени за тях, и промениха водородния показател. Това отслаби бактериите, които Пракс използваше за производство на азот, до такава степен, че те станаха уязвими за бактериофаги, които иначе не биха могли да им навредят. Азотният баланс на системата се наруши. Докато бактериите възстановят началния си брой, соята бе пожълтяла, омекнала и безвъзвратно загубена.

Точно тази метафора използваше той, когато си мислеше за Мей и нейната имунна система. Проблемът всъщност бе съвсем дребен. Един мутирал алел произвеждаше протеин, който се завиваше наляво, вместо надясно. Разлика от няколко базови двойки. Но този протеин служеше като катализатор на критичен етап от сигналната трансдукция към Т-клетките. Всички части от имунната ѝ система можеше да са готови да отблъснат някой патоген, но без всекидневните дози изкуствен катализатор, алармата никога нямаше да се включи. Наричаха заболяването „преждевременно имуностареене на Майърс-Скелтън“ и предварителните изследвания още не бяха в състояние да установят дали причината да се среща по-често извън гравитационния кладенец на Земята е неизвестен ефект от ниската гравитация, или просто високите нива на радиация увеличават мутациите като цяло. Нямаше значение. Така или иначе Мей беше развила масивна гръбначна инфекция на четиримесечна възраст. Ако се намираха където и да било другаде по външните планети, щеше да умре от нея. Но всички идваха на Ганимед, за да износят децата си, така че всички изследвания върху детското здраве се провеждаха тук. Когато д-р Стрикланд я видя, разбра какво ѝ е и спря лавинообразния ефект.

Пракс вървеше по коридора към дома си. Челюстта му се подуваше. Не помнеше да е бил удрян там, но тя се подуваше и го болеше. Когато си поемеше дълбоко дъх, остра болка пронизваше ребрата му отляво, затова той се стараеше да диша леко. Отби се в един от парковете и откъсна няколко листа за вечеря. Спря до един голям Епипремнум ауреум. Широките сърцевидни листа не изглеждаха както трябва. Още бяха зелени, но по-дебели от нормалното и със златист оттенък. Някой бе сложил в хидропонния резервоар дестилирана вода вместо богатия на минерали разтвор, от който се нуждаеха растенията. Те можеха да издържат така още седмица. Може би две. После щяха да започнат да умират, нямаше да има кой да преработва въздуха и вече щеше да е твърде късно да се спре лавинообразният ефект. А щом отговорните хора не можеха да напояват правилно растенията, той не виждаше как биха успели да подкарат всички механични рециклатори на въздух. Налагаше се някой да стори нещо по въпроса.