Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Той сви устни. След като вече и последната партида обяви за наградата беше разпечатана и изпратена за разлепяне, той беше свободен. Менталното претърсване се беше провалило и Ротан вече обикаляше из копторите. Денил не беше съвсем сигурен дали трябва да е доволен, че ще излезе навън в това хубаво време, или обезсърчен, че отново ще трябва да претърсва колибите.
– Лорд Денил – разнесе се зад гърба му нечий глас, – пред портата на Гилдията се е събрала тълпа от хора, които искат да говорят с вас.
Денил се обърна изненадан и видя Разпоредителя Лорлън, застанал до вратата.
– Вече? – възкликна той.
Лорлън кимна и се усмихна объркано.
– Не знам как са се озовали там. Успели са да минат през два поста стражи при Градските порти и са прекосили Вътрешния кръг сигурно са скитници, които сме пропуснали при Прочистването.
– Колко са?
– Към двеста души – отвърна Лорлън. – Според охраната всички твърдят, че знаят къде е момичето.
Представяйки си пълчищата от крадци и просяци, които обсаждаха портата, Денил притисна длан към челото си и изпъшка.
– Точно така – рече Лорлън. – Какво смяташ да правиш сега?
Денил се облегна на масата и се замисли. Не бе минал повече от час, откакто беше изпратил първите куриери с обявите за наградата. Събралата се пред портата тълпа беше само предвестник на пълчищата информатори, които щяха да ги връхлетят.
– Ще ни трябва място, където да ги разпитаме – започна да размишлява на глас той.
– Само не в Гилдията – рече Лорлън, – че народът ще започне да си измисля всякакви небивалици, само за да може да ни види отблизо.
– Тогава някъде в града.
Лорлън забарабани с пръсти по перваза.
– Градската стража има няколко помещения в града. Ще уредя да подготвят едно от тях за наша употреба.
Денил кимна.
– Ако е възможно, и няколко стражници да останат там – за поддържане на реда.
Разпоредителят кимна.
– Не се и съмнявам, че ще приемат с огромно удоволствие.
– Ще потърся доброволци за разпитването на информаторите.
– Изглежда, всичко е под контрол. – Лорлън се отдръпна от вратата.
Денил се усмихна и наведе глава.
– Благодаря ви, Разпоредителю.
– Ако имате нужда от нещо друго, просто изпратете куриер. – Лорлън му кимна и тръгна по коридора.
Денил прекоси стаята, събра пръснатите по масата писмени принадлежности и ги прибра в гравирана кутия. След това излезе в коридора и забърза към жилището си. От близката стая излезе един ученик и се затътри към стълбището.
– Хей, ти – извика Денил. Младежът замръзна на мястото си, обърна се към магьосника и почтително се поклони. Денил се приближи до него и тикна кутията в ръцете му.
– Отнеси това в Библиотеката и кажи на лорд Джолън, че ще я прибера по-късно.
– Да, лорд Денил – отвърна ученикът, като едва не изпусна кутията при поредния поклон. После се обърна и побягна да изпълни поръчението.
Данил стигна до края на коридора и тръгна да се спуска по стълбището. В преддверието се бяха събрали няколко магьосници, които наблюдаваха портата през стъклото на огромната университетска врата. Ларкин, наскоро дипломирал се алхимик, забеляза приближаващия се Денил.
– Това ли са вашите информатори, лорд Денил? – попита той ухилен.
– Търсачи на награди – рече сухо Денил.
– Няма да ги вкарвате тук – разнесе се рязък глас.
По характерния кисел тон Денил веднага разпозна директора на Университета и се обърна към него.
– Искате ли да го направя, директор Джерик? – попита Денил.
– Категорично не!
Зад гърба му Ларкин сподавено се изкиска и Денил едва устоя на изкушението сам да се усмихне. Джерик си оставаше все същото вечно сърдито старче, което помнеше от ученическите си години.
– Ще ги изпратя в помещенията на Градската стража – каза той на стария магьосник и тръгна към изхода, лавирайки между колегите си.
– Успех – извика Ларкин зад гърба му.
Денил му махна с ръка. Пред него тъмна тълпа от блъскащи се тела се притискаше към решетките на портата. Денил изкриви лице и потърси мислено нечие познато съзнание.
– Ротан!
– Да?
– Погледни! – Денил му изпрати образ от случващото се. То почувства как вълнението и тревогата на Ротан бързо се сменят от развеселеност, когато приятелят му осъзна кои са тези хора.