Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Пристигнали са информатори? И какво смяташ да правиш?
– Ще им кажа да се върнат по-късно – отвърна Денил, – и че никакви пари няма да дадем, докато момичето не се озове в ръцете ни. – След това с най-голямата бързина, която позволяваше менталното общуване, му обясни, че разпоредителят Лорлън се занимава с организирането на помещение в града, където да разпитат „информаторите”.
– Имаш ли нужда от моята помощ?
– Няма да откажа, ако я предложиш.
Той усети веселото настроение на възрастния магьосник, след което присъствието на Ротан избледня и връзката прекъсна. Денил се приближи до портала. Хората в тълпата се притискаха към решетките и се мушкаха с лакти. Щом забелязаха магьосника, всички започнаха да викат едновременно. Пазачите погледнаха към Денил със смесица от облекчение и любопитство.
Той спря на десетина крачки от портата. Изпъна се в цял ръст, скръсти ръце на гърдите си и зачака. Шумът постепенно утихна. Когато тълпата се умълча, Денил омагьоса въздуха пред себе си, за да усили гласа си.
– Колко от вас са дошли с информация за момичето, което търсим?
Тълпата дружно изрева в отговор. Денил кимна и вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.
– Гилдията ви благодари за съдействието. На всеки един от вас ще му бъде дадена възможност да говори. За тази цел подготвяме едно от помещенията на Градската стража. Обява с точното място ще бъде залепена след час на тази и останалите градски порти. Междувременно ви моля да се приберете по домовете си.
От тълпата се разнесе ропот. Денил вирна брадичката си и придаде на гласа си предупредителна интонация.
– Наградата ще бъде дадена едва след като момичето се озове на сигурно място под наша защита, и то само на хората, които наистина са ни помогнали да я намерим. Не се опитвайте да я заловите сами. Тя може да е...
– Тя е тук! – извика някой.
Денил се изпълни с надежда. Талпата се размърда и хората започнаха да отстъпват пред някой, който си пробиваше път напред.
– Пуснете я да мине – заповяда той.
Тълпата се раздели и пред портата застана една възрастна жена. Тя протегна съсухрената си ръка през решетките и му махна да се приближи. С другата си ръка стискаше китката на слабичка млада девойка, облечена с мръсни, дрипави дрехи.
– Ето я! – обяви жената, вперила в него огромните си очи.
Денил се вгледа отблизо в момичето. Къса, неравно подстригана коса обрамчваше слабо лице с хлътнали бузи. Момчето беше болезнено слабо и дрехите висяха на безформеното му телце като на закачалка. Щом срещна очите на Денил, момичето избухна в сълзи.
Обзеха го съмнения и той осъзна, че не може да си спомни лицето на момичето, което Ротан беше проектирал в Заседателната зала.
– Ротан?
– Да?
Той изпрати на магьосника образа на момичето.
– Не е тя.
Денил въздъхна с облекчение.
– Това не е тя – обяви той, поклащайки глава, след което им обърна гръб.
– Хей! – извика жената. Той се обърна и срещна погледа й. Тя бързо наведе глава. – Сигурен ли си, милорд? – попита тя с подмазвачески тон. – Дори не я погледна отблизо.
Морето от лица го наблюдаваше очаквателно и той осъзна, че те очакват някакво видимо доказателство. Ако не успееше да ги убеди, че не могат да го измамят, нямаше да спрат да водят момичета с надеждата да получат наградата – а той не можеше непрекъснато да кара Ротан да идентифицира всяко едно от тях.
Той бавно тръгна към портала. Момичето беше спряло да плаче, но щом Денил се приближи до него, то пребледня от ужас.
Той й протегна ръката си и се усмихна. Момичето я погледна и се отдръпна ужасено, но жената я блъсна към оградата. Денил хвана ръката й и мислено се обърна към ума й. Веднага усети дремещия източник на сила. Изненадан, той се поколеба за миг, преди да пусне ръката й и да отстъпи назад.
– Не е тази, която търсим – повтори той.
Тълпата отново зашумя, но вече не толкова уверено и настоятелно, като преди. Денил отстъпи няколко крачки и вдигна ръка. Гласовете утихнаха.
– Вървете си! – извика той. – Върнете се следобед.
Той се обърна рязко, полите на мантията му театрално се завъртяха около него, и магьосникът се отдалечи с решителна крачка. От тълпата се разнесоха възклицания на страхопочитание. Той се усмихна и ускори крачка. Но усмивката му изчезна, щом се сети за силата, която беше усетил у малката просякиня. Тя не беше особено мощна. Ако момичето бе дъщеря на някой от Домовете, едва ли щяха да я изпратят в Гилдията за обучение. Тя щеше да е по-ценна за семейството си като невеста, която потенциално би могла да засили магическата кръвна линия в Дома. Но ако беше втори или трети син, с удоволствие щяха да го поверят на Гилдията. Дори слабите магьосници носеха престиж на своя Дом.