Гилдията на магьосниците

– Награда!

– Наистина ли?

– Колко дават?

Очите на момчето се ококориха.

– Сто златни монети.

Децата зашумяха развълнувано. Те се събраха около новодошлия в очакване на повече подробности, а неколцина погледнаха замислено към Сония.

Тя се застави да не отвръща поглед от тях и придаде на лицето си равнодушно изражение. Още с пристигането си беше възбудила любопитството им. Таванската стая беше убежище за безпризорни деца. Сградата се намираше недалеч от мястото, където копторите граничеха с пазара, а от мъничките прозорчета се виждаше пристанището. Тя беше твърде голяма, за да бъде приета в приюта, но Сери познаваше собственика – мил пенсиониран търговец на име Норин – и сключи сделка в замяна на бъдеща услуга.

– Магьосниците май наистина искат да пипнат това момиче, нали? – рече едно от момичетата.

– Те не искат никой друг, освен тях, да може да прави магии – отвърна едно набито момче.

– Сега много хора я търсят – каза новодошлият, кимайки сериозно с глава. – Това са много пари.

– Това са кървави пари, Рал – обади се момичето и сбръчи нос.

– И какво от това? – отвърна Рал. – На някои им е все едно. Те просто искат парите.

– Аз не бих я предала – каза тя. – Мразя магьосниците. Преди години магиите им изгориха братовчед ми.

– Наистина ли? – попита друго момиче и очите му проблеснаха от любопитство.

– Вярно е – кимна първото момиче. – По време на Прочистването. Джилен си играеше на улицата, сигурно сам си го е изпросил. Единият от магьосниците хвърли магията си по него и половината му лице изгоря. Сега има голям червен белег.

Сония потрепери. Изгорен. В паметта й изплува образът на овъгленото тяло на площада. Тя отвърна поглед от децата. Таванската стая вече не й се струваше толкова уютна. Искаше да стане и да си тръгне, но Сери твърдо й беше заявил да не мърда от мястото си и да не привлича вниманието към себе си.

– Чичо ми веднъж се опитал да ограби магьосник – каза едно момиче с дълга, сплетена на плитка коса.

– Чичо ти е бил голям глупак – промърмори момчето, което седеше до нея. Тя му се намръщи и се опита да го срита в пищяла, но той с лекота избегна крака й.

– Той не знаел, че онзи е магьосник – обясни момичето. – Мъжът носел широко наметало над мантията си.

Момчето изсумтя и момичето стисна юмруци.

– И какво станало после? – попита невинно той.

– Чичо се опитал да му отреже кесията – продължи момичето, – но магьосникът я бил омагьосал така, че да усети, ако някой я докосне. Та той се обърнал много бързо, ударил чичо с магия и му счупил ръцете.

– И двете? – попита едно от по-малките момчета.

Тя кимна.

– Без дори да го докосне. Просто протегнал ръцете си така... – тя вдигна ръцете си напред, с длани, обърнати към слушателите си – и магията ударила чичо така, сякаш някой хвърлил стена върху него. Поне така каза чичо.