Ковачница на мрак

Препусна нагоре по склона.

Знамената на наблюдателните кули си стояха, значи легионът бе тук. Но липсата на стражи издаваше необичаен пробив в дисциплината. Възможно беше пиянството на командира да е станало непоправимо и да е разстроило бойния дух на всички. Но и тази мисъл кънтеше фалшиво. Кой войник на легион Хуст не знаеше слабостта на командира им? И не се ли стараеха те по всякакъв възможен начин да ограничат тази слабост? Нито тя щеше да загуби дотолкова контрол: само чрез него намираше нужната й арогантност, толкова обичайна за най-умните пияници.

Копнееше да я види отново, но прагът на тази среща беше обезпокоителен, и когато изкара коня на билото, устата му бе пресъхнала и нервите изопнати. След като мина между двете кули, по равния участък и после натам, където пътят започваше леко да се спуска към плиткото дъно на долината, пред очите му се показа лагерът. Видя редовете палатки. Видя — с огромно облекчение — няколко фигури, движещи се бавно по улиците и пътеките между ротните карета.

Но нещо не беше наред. Войниците трябваше да се събират за вечерната храна, да се редят на опашки пред готварските палатки. Уличките трябваше да са пълни с хора. Видя другите стражеви постове и никой от тях не беше зает. Странно безмълвие беше обхванало лагера.

Галар Барас пришпори коня си в бърз галоп надолу. Най-сетне видя Торас Редоун. Крачеше по парадния плац и в едната й ръка се полюшваше делва. Недалече от нея стояха няколко войници Хуст, но никой не се доближаваше, макар че погледите на всички бяха приковани в нея.

Докато минаваше между първата редица палатки, Галар видя, че много от тях все още са заети — там, където платнищата бяха вдигнати, зърваше налягали по земята и загърнати в одеяла хора, или проснати по наровете — но никой не се показваше навън, за да го поздрави, нито вдигаше глава при преминаването му. „Поразила ги е болест. Изпарения от клозетния изкоп, смяна на вятъра или нещо под земята, замърсяване на кладенците. Но къде е тогава мръсната миризма? Къде са гърчещите се тела и ужасните стонове?“

Излезе на парадния площад и отново видя Торас Редоун. Тя не показа с нищо, че е чула приближаването му Стъпките й бяха бавни и вдървени. Дръжката на делвата сякаш се беше заплела в пръстите на лявата й ръка. Полюшваше се, все едно е пълна с вино, и той видя, че все още е запушена.

Имаше един войник наблизо. Галар Барас дръпна рязко юздите и викна:

— Ей, ти!

Мъжът се обърна и го зяпна мълчаливо.

— Какво се е случило? Що за болест ви е сполетяла? Защо не се веят флаговете за епидемия?

Мъжът изведнъж се разсмя.

— Бях на пост, сър! Наблюдавах за врагове! — Махна с ръка. — Смяната така и не дойде. Почти бях заспал — но ги видях, знаете ли. Подкараха на изток. Събраха се там и продължиха. Слънцето дори не беше се вдигнало, сър. Дори не беше съмнало.