Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик махна на бойците си да продължат в лек галоп и те скоро изоставиха пехотата далече назад.
Беше стигнал до Крондор без премеждия, след като двамата с Джон Винси се бяха промъкнали до контрабандисткия залив, а след това на лодка до един бърз кораб. Бяха пристигнали в града тъкмо навреме, за да дадат на Грейлок подробното описание, от което той се нуждаеше.
На следващата утрин бяха изпратени части за проникване и разузнаване с бой, със задача да унищожат предните позиции на Нордан. Частите, които Грейлок беше довел в Крондор предната нощ под прикритието на тъмнината, тръгнаха два часа по-късно, яздиха през целия ден и заеха позиции на половин ден езда южно от Сарт.
Призори настъпиха към града.
Ерик вдигна очи към надвисналото в небето слънце и прецени, че са изпреварили предвидения график може би с около час. Всеки час, спечелен в първата фаза на щурма, щеше да е в тяхна полза. В града щяха да им трябват колкото може повече хора в случай, че проникването на лорд Арута в абатството се провалеше и Нордан предприемеше контранастъпление от горните позиции по пътя.
Погледна към морето и видя в далечината платна — два отправящи се на юг кораба. Зачуди се за миг дали са нашественически, или квегански. Все едно, каквито и да бяха, щяха да се натъкнат на флотата от порт Викор, тръгнала към Сарт в подкрепа на сухопътната атака.
Тръсна глава и се върна към пряката си задача.
— Настигат ни — каза Ру.
Капитан Нардини въздъхна.
— Вятърът се усилва, но капитанът на галерата явно е готов да си скъса жилите на робите.
— Има ли оръжия на този кораб?
— Само вашите. Замисълът беше да изглеждаме безопасни и да се измъкнем от залива, без никой да заподозре, че караме толкова скъпоценности. — Капитанът погледна назад, после отново насочи вниманието си към платната. — Определено нямаме балисти или други бойни машини, ако питате за това.
— Точно за това питах — каза Ру.
Галерата бавно настигаше кораба на Ру.
— Платна отпред! — изрева наблюдателят.
Ру изтича на носа и примижа срещу блясъка на утринната светлина. Право напред забеляза малки бели точици — платната на флотата, тръгнала на север от порт Викор. Вдясно се виждаха по-големи платна на по-близки съдове.
Върна се бързо при капитана.
— В беда сме.
— Знам — каза Нардини. — Трябва ни много по-силен вятър, иначе тази галера ще ни хване след по-малко от час.
— По-лошо е. Изглежда, насам е тръгнал квегански щурмови флот и ще стигнат до нас преди кралската флота.
Нардини го изгледа объркано.
— В Квег не би трябвало да има достатъчно кораби за цял щурмови флот. На неколцина от по-богатите благородници, като Вазарий, им е останала по някоя галера, която не са изпратили на големия щурм миналата година, но в цял Квег няма и пет бойни кораба. Строят се десетина, но няма да са готови за пускане във вода поне за още месец-два.
— Тогава на кого може да е този втори флот?
Нардини сви рамене и каза:
— Скоро ще разберем.
— Да ти имам спокойствието.
— Ами, честно казано, ако се измъкнеш, ще забогатея. Ако те хванат — бил съм твой пленник — отвърна Нардини.
Ру не можеше да не се възхити на самоувереността на капитана, но извратеният му нрав налагаше да му я поразклати.
— Е, ако ни хване Вазарий, надявам се да поживея достатъчно дълго, за да чуя обяснението ти как си позволил да ти пленим кораба.
Капитанът пребледня, после викна на моряците:
— Изпънете всяка педя платно!
Ру се засмя.
Капитанът продължи да крещи заповеди. Двете флоти стремглаво се приближаваха към кораба. Ру извика на наблюдателя:
— Щом разбереш чия е флотата откъм десния борд, викни!
— Слушам, сър! — отвърна мъжът на върха на мачтата.
Ру непрекъснато се озърташе към кърмата и се мъчеше да пресметне напредването на галерата зад тях. Виждаше във въображението си хортатора в трюма с гребците — как бие с палките по барабана, за да поддържа ритъма на греблата. Знаеше, че когато приближат достатъчно и капитанът им заповяда скорост за таран, ритъмът ще се усили, огромният кораб ще скочи напред и тежкият му, обкован с желязо „овен“ ще удари техния в кърмата. След това щяха да ги вземат на абордаж и ако извадеше късмет, Ру щеше да загине в боя.
Галерата се приближи още повече и Ру видя мъжа, застанал на носа — взираше се напрегнато към тях — и каза:
— Е, ето го и лорд Вазарий.
Нардини отвърна спокойно:
— Тогава да се молим или вятърът да се усили, или бързо да се скъсат жилите на повечко роби, понеже от него едва ли можем да чакаме милост.