Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
В този час вечеряше и комендантът. Днес той имаше гост и шишът в неговата кухня се въртеше по-бавно от обикновено. Печени гъски, маринован заек, пилета в собствен сос, свински бут, полят с бяло вино, разни супи представляваха вечерята на коменданта.
Безмо седеше зад масата, като потриваше ръце, без да откъсва поглед от ванския епископ, който крачеше из стаята с високи ботуши като кавалерист, целият в сиво, с шпага на кръста. Той непрекъснато повтаряше, че е гладен, и показваше явни признаци на нетърпение. Господин Безмо не беше свикнал с откровеността на негово преосвещенство ванския епископ, а тази вечер Арамис, изпаднал в игриво настроение, му правеше признание след признание. Прелатът отново бе заприличал на мускетар. Епископът се шегуваше. Що се отнася до Безмо, той с лекомислие, свойствено на вулгарните натури, в отговор на по-голямата от обикновено непринуденост в обноските на своя гост започна да се държи недопустимо разпуснато.
— Господине — обърна се той към Арамис, — тази вечер не се решавам да ви наричам монсеньор.
— Много добре — каза Арамис, — казвайте ми „господине“, нали съм с ботуши.
— Ето какво, господине, знаете ли на кого ми приличате сега?
— Не, честна дума, не знам! — отвърна ванският епископ, като си сипваше вино. — Надявам се, че ви напомням за някой приятен гост.
— Не за един, а за двама. Франсоа, приятелю, затворете прозореца да не духа на негово преосвещенство господин епископа.
— Вечерята е сервирана — добави Арамис, а с яденето ще се справим и без лакеи. Обичам да седя в малка компания с приятел. Ще можем сами да се погрижим за себе си.
— Вървете, Франсоа — разпореди се Безмо. — И така, аз казах, че ваше преосвещенство ми напомня не един, а двама: единият е доста знаменит, това е покойният кардинал, великият кардинал, който превзе Ла Рошел. Той имаше същите ботуши като вас.
— Да, кълна се в честта си — каза Арамис. — А кой е вторият?
— Вторият е един мускетар, много красив, много дързък, който от абат стана мускетар и от мускетар — абат. От абат — епископ, а от епископ…
— Ах, смилете се над мен — каза Арамис, — спрете!
— Казвам ви, господине, че виждам във вас бъдещия кардинал.
— Да оставим това, любезни господин Безмо. Макар, както забелязахте, да съм с кавалерийски ботуши, не искам да се карам с църквата дори за една вечер.
— Но все пак вие имате лоши намерения, монсеньор.
— Признавам, че са лоши, както на всички миряни.
— Вие бродите из града с маска, нали? И както преди, пускате в ход вашата шпага?
— Естествено, но само когато ме принудят. Извикайте Франсоа, моля ви.
— Виното е пред вас.
— Не става въпрос за виното. Тук е много топло, а прозорецът е затворен.
— Когато вечерям, винаги затварям прозореца, за да не чувам патрула или идващите куриери.
— Така ли?… Значи ако прозорецът е отворен, ги чувате?
— Твърде добре, а това е неприятно. Разбирате, нали?
— Но тук можеш да се задушиш! Любезни ми Франсоа, отворете, моля ви, прозореца — каза Арамис. — Нали разрешавате, господин Безмо?
— Монсеньор, тук вие сте у дома си — каза комендантът. Франсоа, появил се незабавно, отвори прозореца.
— Знаете ли — каза Безмо, — след като граф Дьо ла Фер се върна в своето огнище, вие сигурно се чувствате съвсем самотен.
— Знаете това не по-лошо от мен. Нали бяхте мускетар едно време, Безмо?
— С приятели не броя нито бутилките, нито годините.
— Вие сте прав. Но аз изпитвам към граф Дьо ла Фер не само обич, а огромно уважение.
— Аз, колкото и странно да изглежда, предпочитам пред него кавалера д’Артанян. Това е човек, който пие много и добре. Такива хора не крият мислите си.
— Безмо, напойте ме тази вечер. Хайде да пируваме като едно време. Обещавам, че ако имам на сърцето си тъга, вие ще можете да я видите като брилянт на дъното на чашата си.
— Браво! — извика Безмо и си сипа пълна чаша вино, изпи я, радвайки се при мисълта, че грехопадението на негово преосвещенство не става без негово участие.
Погълнат от своите мисли, той не забелязваше, че Арамис се ослушва за всеки звук, идващ от двора на крепостта.
Около осем часа, когато Франсоа поднасяше петата бутилка вино, в двора влезе куриер и макар че пристигането му се съпровождаше с изряден шум, Безмо не чу нищо.
— Фрасоа, вино… И то от най-доброто! — извика той.
— Слушам господине, но… там е дошъл куриер.