Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Иван слушаше и зяпаше приборите за хранене. Върху алуминиевата дръжка на заоблен нож личеше изтъркано „Д.И.П. Петко Денев“ и отдолу, малко по-четливото „неръждаем“.
— Помниш ли как един ден най-после се засякохте у дома?
Иван се размърда.
— Бях останал да спя в стаята си…
— Искра дойде — подхвана Елена, — много капнала. Тъкмо беше почнала нова работа като сервитьорка в една дискотека. След нощна смяна беше. Спяхте, разделени от една стена. Надникнах да ви видя, първо в твоята стаичка, после в нейната. Чак ми хрумна, че сигурно сънувате едно и също нещо… После слязохте за късна закуска, даже не и обяд, ранна вечеря по-вярно казано. Ти първо отиде да вземеш дърва за печката, Митко още не беше купил тази…
— Печката на баба Стана с фурната, в която правехме тиквеници с късметчета.
— Да… вие все се редувахте преди това, през Бъдни вечер. Ту единият остане без приятелка, ту другата скъса с момчето си… Влязохте едновременно в кухнята. Цяла минута се гледахте в очите, когато се запознахте… РАЗПОЗНАХТЕ.
— После дойде бате Митьо — Иван премрежи поглед. — Ти беше сготвила мусака и я сипа в две тави — едната за вас, другата за нас.
— И вие по едно време почнахте да се кискате и да си крадете с вилицата картофчета. Хлапета.
Иван съвсем ясно чу мисловното ехо на последната дума в ума на Елена: „дракончета…“
— И вие не изостанахте, също се сбихте в чинията си.
— Да, и четиримата бяхме като ученици на купон. Детска градина… Станахте неразделни. Докато… тя пак не се събра с предишния си приятел.
— Той накара негов колега да се обади на Искра, че е в болница — остро рече Иван. — Спука апандисит. И я върза със собственото ѝ съчувствие…
— Ти защо не се намеси — тихо попита Елена, без въпросителна интонация.
— Не… можах. Стори ми се нечестно.
— Този свят не е честен.
— Но ние сме! А после направи и катастрофата… накара я да се почувства отговорна за него.
— Искра проговори, докато бяхме втория път в Чехия — неочаквано се отдръпна от пряката тема Елена. Бавно подпря брадичка с дългите си пръсти. — Митко добри пари изкарваше там, къща строяхме, затова пак заминахме. И така проговори наша Искра на чешки. Все ѝ се чудех, ние с Митко сме с тъмни коси… ха-ха, бате ти Митьо имаше много коса едно време!… И с тъмни очи. А тя — руса, синеока. В детската градина даже веднъж не ни я дадоха, имаше нова възпитателка и тя не повярва, че сме ѝ родители, мислеше я за чехкинче… После в селото така ѝ викаха — Чехкинчето. Чужденката. Не знам защо така остро ме пробождаше тая дума. Сякаш ми се привиждаше някаква истина в нея… И се сещах за баба Стана, тя тъкмо почина тогава. Тя беше руса и светлоока. Боже, виках си, нима баба ми се е преродила в моето дете?… Вие прераждате ли се, Ванко?
— Не. Прераждането е… като поправителен. Ние сме отличници.
Искаше шегата да я развесели. Но постигна обратен ефект. Тъгата ѝ го обгърна.
— Недей така… това не е… утешение. Хората имаме нужда от утешението.
Како Сърничке… защо ли все забравям, че си безкрила и бездната отдолу и навред само те плаши… — помисли си Иван. — Как да ти внуша истината, че в пустотата има достатъчно място за свободен полет и сътворяване…
— Мечтите, а не душите се прераждат — промълви той. — Ние изпълняваме Съдбата си.
Елена мислеше, загледана в листа на Мьобиус, надянат върху антената на касетофона.
— Не искам да съм дракон, Ванко. Толкова сте самотни.
Той дълбоко пое дъх. Не съм избирал самотата. Тя ме избра.
Не го каза. Елена продължи да говори, сякаш бе в унес: