Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Започнаха бавно да настъпват по коридора и да отблъскват силите на генерал Нордан. В края на коридора имаше друго стълбище, което водеше нагоре. Докато Арута стигне до стъпалата, подът наоколо се беше отрупал с трупове, повечето вражески, а в подножието на стълбището бяха заели позиция трима души. Боят нагоре по стълбището щеше да е тежък поради предимството на височината, с което разполагаха противниците.
Отзад някой изрева:
— Залегни!
Арута се хвърли на пода, без да обръща внимание на локвата кръв под себе си. Над главата му изсвистяха стрели и тримата на стъпалата паднаха. Преди Арута да успее да стане, към него вече тичаха бойци; ботушите им закънтяха нагоре по каменните стъпала и те се счепкаха със защитниците на следващия етаж.
Арута знаеше, че е на един етаж над партерния. Над тях вече беше самото абатство, конюшнята, пристройките и стените. Ако успееха да завладеят кулата и командните позиции по стените, битката за този ден щеше да е спечелена.
Той вдиша дълбоко и се втурна след войниците.
13.
Бедствие
Ерик се втурна напред.
Отрядът му премина през барикадата втори, следвайки частта на Кралските крондорски пиконосци, водени от Оуен Грейлок. Тежката кавалерия прегази без усилие шепата защитници и се вклини в нашественическия фронт. Частта на Ерик беше вдясно от Оуен, на стотина разкрача по-назад, и атакува редиците дълбоко вкопани в терена окопи, защитавани и от стрелбата на лъкометците по клоните на околните дървета.
Ерик беше избрал точно този участък за себе си и хората си, тъй като беше по-подходящ за щурм от пехота, отколкото от кавалерия. Когато хората му стигнаха до обсега на лъковете, Ерик нареди да спрат. Мъжете дръпнаха юздите и наскачаха, един на всеки петима върна конете. Останалите оформиха атакуващ строй и взеха на бегом последните сто разкрача до вражеската линия.
Ерик знаеше, че ключът към овладяването на този участък от отбранителната линия е да се удари здраво и бързо по горната й част, опираща в склона на хълма. Плитките окопи не осигуряваха добра закрила за бранителите. Вземеха ли веднъж тези окопи, щеше да е лесно да се промъкнат зад останалата част от вражеската линия, да унищожат стрелците по дърветата и да обкръжат мъжете в останалите окопи.
Както беше предвидил, за по-малко от час бойците му успяха да надвият защитниците по десния фланг. След като се увери, че нещата вървят по план, Ерик се върна да си вземе коня и заповяда на останалите да продължат напред; неколцина останаха назад да върнат пленниците в издигнатите специално за тази цел в тила заграждения.
Първата фаза от битката продължаваше навсякъде без сътресения. Ерик беше очаквал по-силна съпротива на левия фланг, участъка от отбранителната линия между пътя и крайморските стръмнини, но стремглаво настъпващите кралски сили бяха тотално демобилизирали предните части на армията на Фадавах.
След като се увери, че всичко върви добре, Ерик изпрати назад вестоносец да придвижат втория ешелон от войската на Грейлок, крита до последната седмица в Крондор. Намираха се на половин ден път надолу по крайбрежието и трябваше да пристигнат тук до утре заранта.
Даде сигнал на конната пехота да се престрои за настъпление и благодари на боговете, че Сарт няма крепостни стени като много от градовете в Кралството. Изчака престрояването нетърпеливо, тъй като заповедта за възможно най-бързо придвижване до Сарт беше изрична. Когато всички се качиха на конете, даде заповед и тръгнаха.
Отстрани по двата фланга бързаха отделения стрелци със заповед да прочистват криещите се в горите врагове. Поддържаха ги отделения мечоносци.
Тежките пиконосци, жизненоважни за сломяването на всеки опит за контраатака, се придвижваха напред по пътя и Ерик трябваше да им заповяда да спрат, за да не се окаже леката му конница заклещена зад по-бавно придвижващите се пехотинци. Когато се събраха всички, Ерик даде сигнал за настъпление и мъжете поеха напред. Пиконосците отстъпиха зад конете и маршът беше възстановен.
Хълмовете отекваха от мъжки викове и конско цвилене, от бръмченето на стрели и дрънченето на стомана. Но сражението тук явно не беше нещо повече от помитаща акция. Тежките боеве предстояха тепърва.