Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ру разбра на какво се е натъкнал: плячката от Крондор и Сарт, прибрана и складирана на този кораб, за да бъде изпратена в Квег. И докато се връщаше на палубата, започна да се чуди. Защо генерал Фадавах изпращаше скъпоценности на лорд Вазарий?
Видя, че платната се спущат от реите и че назначеният от него човек е на руля. Корабът бавно започна да се придвижва към устието на залива. Ру отиде при Велари и изръмжа:
— Какво купува Фадавах от Квег?
Велари отново беше склонен да не отговори, но тази склонност го изостави веднага щом Ру извади камата си.
— Оръжия! Купува оръжия.
— Какви оръжия?
— Мечове, щитове, пики и лъкове. Стрели, арбалети, железни стрели за тях. Катапулти и балисти. И огнено масло.
— И това се стоварва тук?
— Не, то вече е доставено, в Илит. Но златото беше тук и Фадавах уреди тайно да бъде пренесено на този кораб.
— Защо не се пазеше по-добре? — попита един от контрабандистите. — Искам да кажа, ако знаехме, отдавна щяхме да завземем този кораб и сами!
— Защото охраната е щяла да привлече внимание — каза Ру. — Пуснали са слух, че е блокаден кораб, който да бъде потопен в устието на залива. — Той се ухили. — Момчета, ще стигнете по-далече, отколкото мислехме. Тръгваме направо за Крондор.
— Защо? — попита един от контрабандистите.
— Защото това злато го конфискувам в полза на Короната, а Короната ми дължи толкова, колкото не можете да си представите, така че задържам този товар като частично изплащане на дължимото ми, и защото всички вие ще получите по едномесечно възнаграждение за всеки ден, изкаран в морето.
Един от мъжете се намръщи пресметливо.
— А защо просто не си разделим плячката? Ние не работим за теб, Ейвъри.
Мечът на Ру изсвистя от ножницата и преди мъжът да успее да реагира, върхът му се опря в гърлото му и Ру изръмжа:
— Защото аз съм единственият истински войник на този кораб, а вие, улични бандитчета, събиращи жалки петаци, имате шанс да получите истинско злато. Защо да се умира само за да могат по-малко хора да си го разделят, след като можете да живеете и да получите достатъчно, за да не изтрезнеете за цял живот?
— Само попитах — заекна мъжът и отстъпи.
— Освен това — каза Ру — Винси ви познава до един и ако не стигна жив в Крондор, а вие се появите където и да е из Запада със злато, той ще разбере и ще прати след вас платени убийци.
Последното си беше блъф, но Ру не мислеше, че някой от контрабандистите ще е достатъчно умен, за да се сети. Той се обърна и извика:
— Щом излезем от залива, вдигнете колкото може повече платна! Потърсете ако има кралско знаме в капитанската каюта и го вдигнете! Не искам да ме потопи някой от щурмовите кораби на Рийвис преди да сме успели да обясним на чия страна сме.
Щом излязоха от залива, наблюдателят извика:
— Галера отпред, откъм десния борд!
Ру изтича при носа и се загледа натам, където сочеше наблюдателят. Да, точно напред и малко вдясно сред утринната мъгла се очертаваше силуетът на квеганска бойна галера. Без да се колебае, той изтича обратно при все още задържания под стража капитан.
— Колко плътно на юг може да се приближи този кораб, без да ни избие всички?
— Не много при тази скорост — отвърна капитанът.
— Значи или забавяме и ни хващат, или обръщаме на юг и се разбиваме.
— Да — отвърна с усмивка капитанът.
Ру погледна издутите платна. Не беше моряк, но знаеше как да се оправя с платната от двете дълги пътешествия до Новиндус. Извика на моряците по реите:
— Ще дам на всеки по хиляда жълтици, ако успеем да се измъкнем от тази галера!
Квеганските моряци служеха за пари и никой от тях не изпитваше особена лоялност към императора им. Ру закрещя нови заповеди и по реите изведнъж закипя трескава дейност. Капитанът разбра, че си има работа с човек, който може да се справи с кораб, и каза:
— След няколко мига можем да свием силно на ляв борд и ако се задържим във вятъра, да се измъкнем от скалите, господин Ейвъри.
Ру го изгледа.
— Сменяме ли господаря?
— Дванайсет години плавам за милорд Вазарий. И да съм събрал хиляда жълтици за това време, беше с мъка.
— Добре — каза Ру. — За тебе — две хиляди. Хайде, измъквай ни оттук.
Капитанът извика няколко заповеди, след което се обърна и отиде при кърмата да поеме руля.
— А аз? — попита Велари.
— Можеш ли да плуваш?
— Да, но…
Ру кимна на якия контрабандист, освободил току-що руля, и мъжът награби Велари за яката и гащите и го метна през борда. След като той изплува на повърхността, Ру му извика: