Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Шивачът промърмори нещо неясно.
— Наистина това би било очевидно подмазване пред нашия млад господар — продължаваше Арамис. — Но ако господин Персерен откаже да изпълни вашата молба, каза ми господин суперинтендантът, кажете му, че от това той нищо няма да загуби в моите очи, аз и занапред ще се отнасям към него с уважение. Само че…
— Само че?… повтори обезпокоен Персерен.
— Само че — продължи Арамис — ще трябва да кажа на краля: „Господарю, имах намерението да предложа на ваше величество вашето изображение, но господин Персерен със своята деликатност, наистина малко преувеличена, но достойна за уважение, се възпротиви на това.“
— Възпротиви се?! — извика шивачът, изплашен от отговорността, която му се възлагаше. — Да се противя на това, което иска господин Фуке, когато става въпрос да се достави удоволствие на краля? Ах, господин епископ, каква лоша дума се откъсна от вашата уста. Да се противя! Благодаря на Бога, че не съм произнесъл тази дума. Призовавам за свидетел капитана на мускетарите на негово величество. Нима се противя на нещо, господин д’Артанян?
Д’Артанян замаха с ръце, показвайки, че иска да остане неутрален. Той чувстваше с всяка фибра на тялото си, че тук се крие неизвестна интрига. Проклинаше се, че е толкова недосетлив, но в очакване на по-нататъшните събития реши да се въздържи.
Персерен, уплашен от мисълта, че може да бъде казано на краля, че се е възпротивил на изненадата, която са искали да му направят, поднесе на Льобрен кресло и извади от шкафа четири блестящи от обшитото злато, великолепни костюма. Петият все още се намираше в ателието. Той слагаше тези произведения на шивашкото изкуство едно след друго върху манекени, донесени някога от Бергамо по времето на Кончини и подарени на Персерен Втори от маршал Данкър. Това се случи след поражението на италианските шивачи, разорени от успешната конкуренция на Персереновци.
Художникът започна да скицира, после да оцветява своите рисунки.
Арамис, който стоеше до него и внимателно наблюдаваше всяко движение на четката, внезапно спря Льобрен:
— Струва ми се, че вие не сте уловили добре тона, драги господин Льобрен. Вашите бои ще ви излъжат и върху платното няма да се постигне пълното сходство, което ни е необходимо. Очевидно е, че за да бъдат предадени нюансите с по-голяма точност, трябва да се работи по-дълго време.
— Това е вярно — каза Персерен, — но времето ни е много малко и аз, господин епископ, тук съм съвършено безсилен.
— В такъв случай — спокойно забеляза Арамис — нашата идея е обречена на провал и това ще стане заради невярното предаване на нюансите.
Междувременно Льобрен беше нарисувал тъканта и кройката много точно и Арамис го наблюдаваше с нескривано нетърпение.
„Що за дяволска комедия се разиграва тук?“ — продължи да се пита мускетарят.
— Така нещата няма да тръгнат — каза Арамис. — Господин Льобрен, събирайте си четките и сгъвайте платната.
— Вярно, вярно! — извика разочарованият художник. — Осветлението тук е ужасно.
— Това е идея, Льобрен, при това много точна! А ако ние с вас имахме образец от всяка тъкан, време и подходящо осветление…
— О! — възкликна Льобрен. — Тогава съм готов да гарантирам, че всичко ще бъде наред.
„Така, така — каза си д’Артанян, — тук изглежда е възелът на цялата интрига. Нужни са му образци от всеки плат. Но дявол да го вземе, дали Персерен ще му даде тези образци?“
Последните позиции на Персерен бяха предадени и той, измамен от престореното равнодушие на Арамис, отряза пет парчета от тъканите, които даде на епископа.
— Така ще бъде по-добре. Нали? — обърна се Арамис към д’Артанян. — Какво е вашето мнение по този въпрос?
— Моето мнение, драги Арамис — каза д’Артанян, — е, че вие никак не сте се променили.
— Следователно си оставам ваш приятел — каза епископът със своя очарователен глас.
— Да, да, разбира се — високо отвърна Д’Артанян.
После си каза: „Ако ти, свръхйезуите, успя да ме измамиш, това не означава, че ще ти стана съучастник, и за тази цел трябва навреме да си тръгна.“
— Прощавайте, Арамис — продължи д’Артанян, обръщайки се на висок глас към епископа, — сбогом! Ще ида да потърся Портос.
— Почакайте за минутка — каза Арамис, като слагаше в джобовете си образците. — Почакайте, свърших си работата и ще бъда отчаян, ако не разменя за довиждане няколко думи с нашия скъп приятел.
Льобрен си прибра боите и четките. Персерен прибра кралските костюми в същия шкаф, от който бяха извадени. Арамис опипа джоба си, желаейки да се увери, че образците няма да изпаднат оттам, и всички заедно излязоха от кабинета на шивача.