Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Разпоредете се да спрат каретата, Портос. Пристигнахме.
— Но ние сме при централния пазар, а вие казахте, че Персерен живее на ъгъла на улица Арбър Сек. Ще отминем ли Дома на производителите на платове?
— Ще слезем от каретата, ще се промъкнем през тълпата пажове и лакеи и ще влезем в къщата на Персерен. Давам ви за това честната си дума, особено ако пръв тръгнете вие.
Слязоха от каретата и тръгнаха към дома на шивача.
Отвън се бяха струпали хора, защото вратата на Персерен беше заключена, а стоящият пред нея лакей обясняваше на знатните клиенти, че в момента господин Персерен не може да приеме никого. Същият лакей съобщи поверително на някакъв благородник, че господин Персерен е зает с пет костюма за краля и обмисля в кабинета си украшенията, цвета и кройките на тези костюми.
Някои се задоволиха с този отговор и си тръгнаха към къщи, доволни, че могат да разпространят новината, други, по-упорити и настойчиви, искаха да им отворят незабавно и сред тях се открояваха трима кавалери със синя орденска лента, на които предстоеше да участват в балета на празненството във Во. Балетът, естествено, нямаше да се състои, ако те нямат костюми, скроени от ръката на великия Персерен.
Д’Артанян пусна пред себе си Портос със сила и се промъкна през тълпата, където учениците шивачи се отбраняваха както могат от клиентите. Забравихме да упоменем, че Портос също не беше пуснат в къщата, но д’Артанян излезе отпред и каза: „В името на краля!“ — след което те безпрепятствено влязоха в къщата.
Опашката от недоволни велможи представляваше картина, любопитна в много отношения.
Капитанът на мускетарите, който се отличаваше с бързо и точно око, веднага я оцени. След като бегло огледа отделните групи, погледът му се спря върху човек, който седеше на табуретка точно пред него. Беше на около четиридесет години с меланхолично и бледо лице, с добри, умни очи. Той разглеждаше д’Артанян и всички останали, подпрял брадата си с ръка като спокоен и любознателен наблюдател. След като забеляза и позна нашия капитан, той нахлупи шапката на главата си.
Може би този жест привлече вниманието на д’Артанян. Ако нашето предположение е правилно, човекът с нахлупената шапка бе постигнал резултат, който явно не отговаряше на намеренията му. Костюмът на този човек беше съвсем обикновен, перуката на главата също и дори не много наблюдателните клиенти биха могли да го вземат за обикновен чирак, седнал на табуретка и усърдно шиещ сукно или кадифе.
Но той доста често навеждаше глава, за да може успешно да работи с ръце. Д’Артанян не се остави да бъде измамен и веднага разбра, че ако този човек работи, то не е над някаква тъкан.
— Ето какво било — обърна се капитанът към този човек, — значи вие сте се превърнали в шивач, скъпи ми господин Молиер?
— Тихо, тихо, господин д’Артанян! Тихо, за Бога, мълчете! Ще ме издадете и ще ме познаят.
— Какво лошо има в това?
— Лошо няма, но…
— Искате да кажете, че и хубаво няма?
— Уви, прав сте, тъй като аз, уверявам ви, бях зает с разглеждането на много интересни фигури.
— Продължавайте, господин Молиер, продължавайте. Напълно разбирам колко интересно е това за вас… Няма да ви преча, но при едно условие: кажете къде е господин Персерен?
— Ще ви кажа с удоволствие. Той е в кабинета си, само че…ме доведе в тази стая, за да мога да върша спокойно наблюденията си, след което се усамоти в кабинета си, недостъпен.
— В такъв случай, скъпи ми господин Молиер, идете и му кажете, че аз съм тук, искате ли?
— Аз? — извика Молиер с тон на честно куче, на което искат да отнемат получения на законно основание кокал. — Искате да се откъсна от моята работа? Ах, господин д’Артанян, колко лошо се отнасяте към мен!
— Ако веднага не отидете да предупредите Персерен, че аз съм тук, драги господин Молиер — полугласно каза д’Артанян, — то и аз няма да ви покажа един от моите приятели, който е тук с мен, предупреждавам ви.
— Ето този, нали?
Молиер обгърна Портос с поглед, който проникваше в сърцата и умовете и изглеждаше многообещаващ, след което той веднага стана и отиде в съседната стая.
Глава четвърта
ОБРАЗЦИТЕ
В този момент тълпата започна да се разотива с мърморене и заплахи: напомняше океан по време на отлив, който оставя по крайбрежния пясък водорасли и пяна.
Десет минути по-късно се появи Молиер и направи знак на д’Артанян зад завесата. Д’Артанян побърза нататък, увличайки със себе си Портос. По доста криволичещите коридори Молиер ги въведе в кабинета на Персерен. Старецът, засукал ръкави, прехвърляше отрязъци разкошна материя с втъкани в нея златни цветя, искаше да разбере как отразява тъканта при едно или друго осветление.