Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Вярно е, но откъде монсеньорът знае всичко това?
— Много просто, господине: предстоят лов, празненство, концерт, разходка и прием. Петте изброени от мен костюма са предвидени от етикета.
— Монсеньор, вие знаете решително всичко на този свят.
— И много друго в добавка, бъдете спокоен — промърмори д’Артанян.
— Но — извика, тържествувайки, шивачът — това, което не знаете и няма да узнае никой — знаем го само кралят, госпожица Дьо ла Валиер и аз — това са цветът на материята, видът на украсата, кройката и съотношението на частите. С една дума — целият костюм!
— Точно с това — каза Арамис — бих искал с ваша помощ да се запозная, драги господин Персерен.
— Никога! — побледня изплашеният до смърт шивач, макар че Арамис произнесе с меден глас последните си думи.
Исканията на Арамис изглеждаха за Персерен толкова неуместни, толкова смешни и прекалени, че той отначало се засмя тихичко, после все по-силно и завърши с взрив от неудържим смях.
Д’Артанян последва примера на шивача, но не защото намираше молбата му за смешна, а защото искаше да разпали повече въображението на Арамис. Последният им остави възможност да се насмеят до насита и когато смехът спря, каза:
— На пръв поглед наистина може да ви се стори, че съм си позволил нещо нелепо, нали? Но д’Артанян, който е олицетворение на благоразумието, естествено, ще потвърди, драги господин Персерен, че аз не мога да постъпя иначе, длъжен съм да се обърна към вас с такава молба.
— Как така? — учуди се мускетарят, превръщайки се в слух. Благодарение на своето изключително шесто чувство той разбра, че до този момент са действали единствено разузнавачите, а истинското сражение тепърва предстои.
— Как така? — недоверчиво каза Персерен.
— Ами господин Фуке — продължаваше Арамис — дава празненството в чест на краля. Прави го, за да му достави удоволствие! С внимание, любезност, забавни изненади, с цял ред сюрпризи като този, за който току-що говорихме… имам предвид зачисляването на поетите на кралска служба. А присъстващият тук господин Льобрен е живописец, който рисува изключително точно…
— Да, да — каза Персерен. — Виждал съм картините на господин Льобрен и съм си отбелязал, че костюмите при него са нарисувани много щателно. Ето защо веднага се съгласих да му направя костюм, дори от тези, които се шият на епикурейците, или някакъв друг.
— Драги господин Персерен, вашето обещание за нас е скъпоценно, но ние ще си спомним за него малко по-късно. Сега господин Льобрен има нужда не от нов костюм, който вие ще му ушиете в близко бъдеще, а от костюмите, които ще приготвите за краля.
Персерен подскочи, а д’Артанян, който беше спокоен и търпелив човек, свикнал да размишлява над това, което вижда, никак не се учуди от реакцията на шивача. Действително молбата, с която Арамис се обръщаше към него, беше странна и необикновена.
— Костюмите, приготвени за краля? Да дам на някого да копира костюмите на негово величество!? О, господин епископ! Простете ми, но ваше преосвещенство с ума си ли е? — извика побледнял и окончателно загубил главата си шивачът.
— Помогнете ми, д’Артанян — Арамис се усмихна широко, без да изрази с нещо своята досада, — помогнете ми да убедя този господин. Надявам се, че вие разбирате за какво става дума, нали?
— Да си призная, не особено.
— Как! И вие ли не разбирате, че господин Фуке иска да направи изненада на краля, която се състои в това: пристигайки във Во, кралят да види там своя нов портрет! На портрета, който ще бъде нарисуван с изумителна прилика, той трябва да бъде със същия костюм, с който е този ден.
— Ето какво било — извика мускетарят, който почти повярва на думите на Арамис — толкова правдоподобно беше разказано то, — да, да драги Армис, вие сте прав. Вашата мисъл е просто великолепна. Готов съм да се басирам, че идеята е ваша.
— Не знам — отвърна небрежно ванският епископ, — моя или на господин Фуке…
После, забелязвайки нерешителност върху лицето на д’Артанян, той се наведе към Персерен:
— Какво ще кажете за това, господин Персерен? С нетърпение чакаме решението ви.
— Ще кажа, че…
— Искате да кажете, че ваше право е да откажете. Сам зная това и нямам намерение да ви насилвам, ще ви кажа нещо повече: много добре разбирам деликатността, която ви пречи да се съгласите с идеята на господин Фуке. Вие се страхувате да не би да излезе, че се подмазвате на негово величество. Това е благородство на душата, господин Персерен!