Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Забелязвайки влизащия д’Артанян, той остави настрани плата и тръгна да го посрещне, без да показва особен възторг и излишна любезност, но с необходимата доза уважение:
— Господина капитан на мускетарите, моля ви да ми простите, но съм страшно зает.
— Да, господин Персерен, чух и разбрах — костюмите на краля! Казват, че шиете три нови за негово величество, нали?
— Пет, господине, пет!
— Три или пет, това ни най-малко не ме безпокои. Аз знам, че те ще бъдат най-красивите на този свят.
— Да, да така мислят всички. Когато ги завърша, ще бъдат най-красивите на този свят, по това няма спор. Но първо трябва да бъдат ушите, господин капитан, а за това е нужно време.
— О, вие имате още два дни и това време е повече, отколкото ви е необходимо, господин Персерен — д’Артанян си даде съвсем равнодушен вид.
Персерен вдигна глава като човек, който не е свикнал да му противоречат по какъвто и да е повод, но д’Артанян не обърна никакво внимание, че прославеният чародей започва да въси чело. Той продължаваше:
— Скъпи господин Персерен, довел съм ви клиент. Господин барон Дьо Валон дьо Брасие дьо Пиерфон!
Персерен се поклони, без това да предизвика някаква симпатия у намръщения Портос, който, откакто бе влязъл в кабинета, не преставаше да гледа накриво шивача.
— Един от моите най-близки приятели — добави в заключение д’Артанян.
— На услугите на господина съм, но не сега. Малко по-късно!
— Приятелю мой — наставнически рече Портос, — когато искаш, време се намира.
Персерен стана морав, което при старците винаги е опасен симптом:
— Господине, можете да си поръчвате дрехи където пожелаете.
— Почакайте, Персерен, почакайте — произнесе с помирителен тон д’Артанян, — днес не сте много любезен. Тогава ще ви кажа нещо, което ще ви направи по-сговорчив. Баронът е приятел не само с мен, но е и един от приближените на господин Фуке.
— Така, така! — смекчи тона си шивачът. — Това променя нещата, да, променя ги. — После се обърна към Портос и попита: — Господин баронът е привърженик на господин суперинтенданта?
— Аз съм сам за себе си — извика Портос и в същия момент завесата се вдигна, позволявайки да влезе още един свидетел на тази сцена.
Молиер наблюдаваше. Д’Артанян се смееше, а Портос наум раздаваше проклятия.
— Драги Персерен — поклони се д’Артанян, — моля ви да ушиете костюм на господин барона.
— Щом е заради вас, нямам нищо против, господин капитан.
— Но това все още не е всичко, вие трябва незабавно да ушиете този костюм.
— По-рано от една седмица е невъзможно.
— Но това е все едно да ни откажете въобще, дрехата е необходима за празненствата във Во.
— Повтарям ви, че е невъзможно!
— Почакайте, драги господин Персерен, не бързайте да отказвате, особено ако аз ви помоля за това — чу се ласкав глас, който накара д’Артанян да се обърне. Беше Арамис.
— Господин Дербле! — възкликна шивачът.
— Арамис! — измърмори д’Артанян.
— Ах, нашият епископ! — приветства го Портос.
— Здравейте, д’Артанян! Здравейте, мили Портос! Здравейте скъпи приятели! — каза Арамис. — И така, любезни господин Персерен, ушийте костюм на господин барона и аз ви гарантирам, че с това ще доставите удоволствие на господин Фуке.
Произнасяйки тези думи, той направи знак на Персерен, който означаваше: „Приемете поръчката и се сбогувайте с тях.“ Беше очевидно, че Арамис има по-голяма тежест от д’Артанян пред Персерен. Шивачът се поклони в знак на съгласие, после се обърна към Портос и каза сухо:
— Идете при моите ученици — те ще ви вземат мярка. Портос се изчерви, а д’Артанян разбра, че всеки момент ще избухне буря, и обръщайки се към Молиер, каза:
— Драги господин Молиер, вие виждате пред себе си човек, който счита, че ще засегнат честта му, ако позволи да вземат мярка върху плътта и костите, дадени му от Господ Бог. Вижте тази интересна личност и използвайте своите наблюдения.
Молиер нямаше нужда от този съвет, защото и без това не сваляше очи от барон Портос.
— Господине — каза Молиер, обръщайки се към него, — ако благоволите да дойдете с мен, аз ще направя така, че кроячите ще ви вземат мярка, без нито веднъж да се докоснат до вас.
— Но как ще стане това, приятелю?
— Твърдя, че като ви вземат мярка, няма да ви тормозят с лакти, футове или дюймове. Това е нов начин, измислен от нас за знатни господа, които са толкова чувствителни, че не могат да позволят на някакви недодялани селяни да се докосват до тях и да ги опипват. Ние сме се сблъсквали с хора, които не понасят да им вземат мярка. Наистина, тази процедура оскърбява естественото достойнство на човека и ако вие, господине, случайно принадлежите към тези хора…