Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Ашмодеан изсвири няколко ноти от нещо много войнствено; от струните сякаш заехтяха бойни барабани и тромпети.
— В известен смисъл този младеж крие не по-малко изненади, отколкото ти. Наистина чакам с нетърпение да срещна един ден и третия от вас, този Перин.
Ранд поклати глава. Значи в края на краищата, Мат не бе успял да се измъкне от притеглянето на тавирен към тавирен. Тъй или иначе, в момента Мат едва ли се чувстваше много щастлив. Мат така и не бе научил урока, с чиято поука той самият отдавна се беше примирил. Опиташ ли се да избягаш, Шарката те притегля назад, при това понякога доста грубо; тръгнеш ли в посоката, в която те е втъкало Колелото, имаш някакъв шанс да владееш собствения си живот. Донякъде. С късмет може би дори повече, отколкото очакваш, поне в дългосрочен план. Но сега, след като Куладин беше загинал, имаше по-сериозна причина за тревога от Мат или Шайдо.
Слънцето вече се бе издигнало високо, макар че единственото, което можеше да види през входа, бяха двете Деви, приклекнали отвън. Цяла нощ и по-голямата част от утрото бе лежал в безсъзнание, а Самаил или не се беше опитал да го намери, или не бе успял.
Дори насаме със себе си се стараеше да използва само това име, макар че и едно друго се въртеше в ума му напоследък. Тел Джанин Елинсар, Името не можеше да се намери в нито един исторически труд, в нито един фрагмент в библиотеката на Тар Валон. Моарейн му бе разказала всичко, което Айез Седай знаеха за Отстъпниците, и то не беше много повече от онова, което съдържаха селските приказки. Дори Ашмодеан винаги го наричаше Самаил, макар и по различна причина. Дълго преди да свърши Войната на Сянката, Отстъпниците бяха приели имената, които смъртните хора им бяха дали, като символи за своето прерождение в Сянката. Собственото истинско име на Ашмодеан — Джоар Аддам Нессосин — караше човека да тръпне и той твърдеше, че бил забравил имената на останалите след тези три хиляди години.
Може би нямаше сериозно основание да крие това, което се въртеше в главата му — може би беше просто наивно усилие да отхвърли реалността пред самия себе си, — но този мъж щеше да си остане Самаил. И тъкмо като Самаил щеше да си плати за всяка Дева, която бе убил. За Девите, чийто живот Ранд не бе успял да опази.
Но още докато взимаше решението, лицето му се сгърчи. Беше поставил началото, отпращайки Вейрамон обратно в Тийр — ако Светлината дадеше, само двамата с Вейрамон щяха да знаят що за начало е това — но не можеше да се впусне в преследване на Самаил, колкото и да му се искаше. Първо трябваше да се погрижи за много неща в Кайриен. Авиенда можеше и да смята, че нищо не разбира от джи-е-тох, и той сигурно наистина не разбираше, но от задължения разбираше, а имаше задължения към Кайриен. А освен това имаше начини да ги прикачи към играта с Вейрамон.
Той седна — стараейки се да не издаде усилието си, — загърна се колкото може по-благопристойно в одеялото и затърси с очи дрехите си; видя обаче само ботушите си зад Авиенда. Сигурно го бяха съблекли гай-шайн, но все едно че тя сама го бе направила.
— Трябва да отида в града. Натаил, погрижи се, моля те, да ми доведат Джейде-ен.
— Утре — отвърна му твърдо Авиенда и стисна ръкава на Ашмодеан, който понечи да се изправи, за да изпълни поръката. — Моарейн Седай каза, че имаш нужда от почивка…
— Днес, Авиенда. И то веднага. Не знам защо Мейлан не е тук, ако все още е жив, но смятам да го разбера. Натаил, конят ми!
Тя се опъна, но Ашмодеан дръпна ръкава си, оправи смачканото кадифе и каза:
— Мейлан беше тук, заедно с други.
— Не трябваше да му каз… — почна ядосано Авиенда, но после сви устни и добави: — Той има нужда от отдих.
Значи Мъдрите си въобразяваха, че могат да крият неща от него. Е, той не беше чак толкова изтощен, колкото си мислеха. Той понечи да се изправи — и залитна. Нозете отказаха да му се подчинят. Може би наистина беше толкова изтощен, колкото си мислеха. Но не смяташе да позволи това да го спре.
— Ще си почина, като умра — тросна се той и веднага съжали, като я видя как се сви, сякаш я бяха шибнали през лицето. Оцеляването му беше важно за нея, заради цял Айил, и една такава заплаха можеше да я нарани повече от удар с пестник. — Я ми кажи за Мейлан, Натаил.
Авиенда замълча и се намуси, въпреки че ако погледите й можеха да говорят, Ашмодеан сигурно щеше да онемее, а може би и той самият.
Още по тъмно от страна на Мейлан беше пристигнал конник, носещ цветисти послания и клетви във вечна вярност. Призори беше пристигнал самият Мейлан с още шестима върховни лордове на Тийр и с тях — малка дружина тайренски войници, които почти очаквали да се сбият с айилците, които стояли мълчаливо и ги гледали.