Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Теб също — отвърна му Мат разсеяно. Ако я помолеше, нямаше да си отиде. С такава молба само ще вкараш лисицата в курника. Може би ако й кажеше, че иска само да поязди… Не, нали казваха, че айилците могат да надбягат конете.
— Тази нощ дойде пратеничество от града. Ще има триумфална процесия в чест на лорд Дракона от благодарност за спасението на Кайриен.
— Нима? — Тя сигурно си имаше някакви задължения. Девите непрекъснато се мъкнеха около Ранд; може би щяха да я извикат за тая процесия. Но след като я погледна бегло, реши, че трудно може да разчита на това. Широката й усмивка беше много… свойска.
— Пратеничеството беше от страна на върховния лорд Мейлан — намеси се присъединилият се към тях Нейлсийн. Неговият поклон бе също толкова старателен, с две широко разперени ръце, но малко припрян. — Той предлага шествието в чест на лорд Дракона.
Мат върна зареяния си ум към настоящето. Всеки от двамата се правеше, че другият все едно не съществува — и двамата го гледаха право в очите, отбягвайки да се поглеждат дори за миг — но колкото гласовете им бяха стегнати, толкова лицата им бяха изопнати от напрежение и кокалчетата на пръстите им бяха побелели върху дръжките на мечовете. За капак на всичко, оставаше сега и да се сбият и да му се налага да се дърпа назад, та случайно да не го намушкат.
— Какво значение има чие е пратеничеството, след като Ранд ще си получи триумфа?
— Има, защото е редно да го помолиш да ни осигури полагащо се място в челото на процесията — бързо отвърна Талманес. — Ти съсече Куладин и ни спечели това място. — Нейлсийн затвори уста и се навъси. Явно се канеше да каже същото.
— Вие го помолете — каза Мат. — Не е моя работа. — Ръката на Мелиндра го стисна за врата, но той не й обърна внимание, Моарейн със сигурност щеше да бъде до Ранд. Нямаше никакво намерение да си напъха главата във втора примка, докато все още се мъчеше да измисли как да се измъкне от първата.
Талманес и Нейлсийн го изгледаха зяпнали, сякаш си беше загубил ума.
— Но ти си нашият пълководец — възрази Нейлсийн. — Нашият генерал.
— Моят ординарец ще ти лъсне ботушите — вметна Талманес с лека усмивка, стараейки се да не поглежда тайренеца — и ще ти изчетка и оправи дрехите. За да се появиш в цялото си достолепие.
Старателно намазаната брада на Нейлсийн подскочи и очите му почти се стрелнаха възмутено към другия.
— Ако позволиш да предложа, имам един много хубав сюртук, който ще ти е съвсем по мярка. Златист сатен с пурпур — изръмжа кайриенецът.
— Генерал! — възкликна Мат и се изправи с помощта на копието. — Не съм ви никакъв проклет… Тоест, не искам да си присвоявам мястото ти. — Нека се понапънат сега да отгатнат кого от двамата има предвид.
— Душицата ми да изгори дано — отвърна разпалено Нейлсийн, — тъкмо твоите бойни умения ни донесоха победата и спасиха живота ни. Да не говорим за късмета ти. Чух, че винаги си обръщал печелившата карта, но това днес беше нещо много повече. Бих те следвал навсякъде, дори никога да не беше срещал лорд Дракона.
— Ти си пълководецът ни — намеси се Талманес също толкова уверено. — До вчера изпълнявах командите на мъже от други земи, защото така се налагаше. Теб ще следвам, защото искам. В Андор може и да не си лорд, но тук, аз го казвам, си, и се кълна да ти се подчинявам като на свой пълководец.
Кайриенецът и тайренецът се изгледаха за миг, сякаш стреснати от това, че са изрекли едно и също в хор, след което бавно, макар и неохотно, си кимнаха. Колкото и да не се понасяха — а само някой глупак щеше да заложи на обратното, — поне в това отношение бяха съгласни един с друг. Донякъде.
— Ще пратя коняри си да ти приготви коня за шествието — каза Талманес и леко се намръщи, когато Нейлсийн побърза да добави:
— Моят ще му помогне. Твоят кон трябва да е гордостта ни. И душицата да ми изгори дано, ако нямаме нужда от знаме. Твоето знаме. — Тук кайренецът закима енергично.
Мат вече не знаеше дали да не се разсмее истерично, или да седне и да заплаче. Тези проклети спомени в главата му. Ако не бяха те, щеше да се е махнал. Ако не беше Ранд, изобщо нямаше да ги има. Можеше да проследи появата им стъпка по стъпка, всеки от тях появяващ се сякаш тъкмо навреме и изчезващ от само себе си, но въпреки това — неизбежно водещ към другия. И в основата на всичко това беше Ранд. И проклятието да си тавирен. Така и не можеше да разбере защо всеки абсолютно необходим и почти безопасен ход, който предприемаше, неизбежно го завличаше все по-дълбоко в тресавището. Мелиндра беше престанала да стиска врата му и сега го потупваше. Оставаше само да…
Той вдигна очи нагоре към хълма, и ето я и нея. Моарейн, на нежно пристъпващата си бяла кобилка с Лан на неговия черен жребец, надвиснал от лявата й страна. Стражникът се надвеси над нея сякаш за да я чуе и двамата като че ли започнаха да спорят, като той възразяваше с енергични жестове, но след малко Айез Седай извърна Алдийб и се скри, подкарвайки към отвъдния склон. Лан остана на място на гърба на Мандарб, загледан към лагера. Загледан в Мат.