Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Подейства. Тя имаше толкова много неща за разказване, разбира се, и беше също толкова нетърпелива да му ги съобщи, колкото да го гълчи. Тихата свирня на Ашмодеан — най-сетне нещо приятно — бе доста непривичен фон за разказа й.
Миагома, Шианде, Дарайн и Кодарра бяха вдигнали станове недалече един от друг, на няколко мили на изток. Между становете, в това число и този на Ранд, се нижеше непрекъснат поток от хора, но главно между бойните общества, а Индириан и другите вождове не предприемаха нищо. Нямаше съмнение, че рано или късно ще дойдат при Ранд, но не преди Мъдрите да приключат разговорите си.
— Още ли си говорят? — попита Ранд. — Какво, в името на Светлината, имат да обсъждат толкова дълго? Вождовете идват да последват мен, а не тях.
Тя го изгледа с такъв укор, че можеше да сложи Моарейн в малкия си джоб.
— Словата на Мъдрите са за Мъдри, Ранд ал-Тор. — Поколеба се малко и добави, сякаш му правеше отстъпка: — Егвийн може и да ти поразкаже нещо. След като всичко свърши. — Тонът й обаче предполагаше, че Егвийн може и нищо да не каже.
Тя се възпротиви на опитите му да научи нещо повече и най-накрая той се отказа. Навярно щеше да разбере за какво е ставало дума, преди да го е жегнало, а може би не, но все едно нямаше да й вади думите с ченгел, след като тя не искаше да говори. Айез Седай дори не можеха да се сравняват с Мъдрите, станеше ли дума за пазенето на тайните им и забулването им в още по-голяма тайнственост. Точно този урок Авиенда, изглежда, усвояваше най-добре.
Присъствието на Егвийн на срещата на Мъдрите го изненада, както и отсъствието на Моарейн — той лично очакваше тя да е в центъра на събитието и да дърпа конците според собствените си планове — но се оказа, че едното произтича от другото. Новодошлите Мъдри бяха заявили, че искат да се срещнат с една от двете Айез Седай, придружаващи Кар-а-карн, и макар вече да се беше изправила на крака след Церителството му, Моарейн бе заявила, че няма време за това. Вместо нея бяха вдигнали Егвийн от постелята.
Това предизвика смеха на Авиенда. Беше се оказала навън, когато Сорилея и Баир буквално бяха извлекли Егвийн от шатрата — мъчели се да й навлекат дрехите, докато я влачели по земята.
— Аз й извиках, че ако са я хванали в някаква простъпка, този път ще я накарат да рови дупки в земята със зъби, а тя беше толкова сънена, че го повярва. Развика се, че няма да го направи, толкова силно, че Сорилея започна да я пита какво толкова е направила, че да смята, че го заслужава. Да беше видял само лицето на Егвийн. — И се разсмя толкова силно, че за малко щеше да се прекатурне на чергите.
Ашмодеан я изгледа накриво — макар че защо трябваше да го прави, предвид това, което беше, на Ранд така и не му стана ясно — но самият той я изчака търпеливо да си поеме дъх. За айилското чувство за хумор шегичката беше съвсем умерена. По-скоро отиваше на Мат, отколкото на жена, но въпреки това беше умерена.
Когато тя най-сетне спря да се смее, той каза:
— Добре, а с Шайдо какво стана? Или и техните Мъдри са на тайния им съвет?
Тя му отговори набързо. С Шайдо било свършено и не си заслужавало повече да се говори за тях. Хиляди от тях били пленени и още се стичали пленници, и като цяло битката била заглъхнала, с изключение на незначителни схватки тук-там. И все пак, колкото повече успяваше да измъкне от нея, толкова по-малко му изглеждаше, че проблемът е приключен. След като четирите клана бяха задържали Хан, огромната маса от хората на Куладин бяха прекосили Гайлин в добър ред, при това отвеждайки със себе си кайриенските пленници. А още по-лошото беше, че бяха разрушили каменните мостове зад себе си.
Това не я тревожеше, но него го обезпокои. Десетки хиляди Шайдо на север от реката, и нямаше начин да ги догони, преди да се възстановят мостовете, дори построяването на дървени понтони щеше да отнеме време. Времето бе това, което не му достигаше.
В самия край, след като тя реши, че няма какво повече да му разказва за Шайдо, му съобщи нещо, което на часа го накара да забрави тревогите си около Шайдо и какви поразии още можеха да направят. Само го подхвърли, сякаш почти го беше забравила.
— Мат е убил Куладин? — възкликна той невярващо. — Мат?
— Не ти ли го казах току-що? — отвърна тя рязко, но и малко плахо. Изгледа го над чашата с вино, сякаш й беше по-интересни как ще приеме новината, отколкото дали ще се усъмни.