Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Той потръпна. Главата на Куладин наистина сякаш му се хилеше. Стори му се дори, че чува какво му говори. „Може и да си ме убил, но си напъха крака право в капана. Аз съм мъртъв, но ти никога няма да се освободиш.“
— Просто великолепно, проклето да е — измърмори той и отпи яка глътка от лютата ракия. Талманес и Нейлсийн, изглежда, решиха, че наистина смята така, а Мелиндра се засмя одобрително.
Петдесетина тайренци и кайриенци, които междувременно се бяха струпали да гледат как двамата лордове говорят с него, приеха отпиването като знак, че е време да му запеят, и започнаха с куплет, който сами бяха съчинили.
Мат се разсмя хрипливо, изтегна се на камъка и се зае да опразни каната. Трябваше да има някакъв изход от това. Не можеше да няма.
Ранд бавно отвори очи и зяпна в покрива на шатрата. Беше съвсем гол и загърнат с одеяло. Липсата на болка беше почти смайваща, но пък се чувстваше много по-изнемощял, отколкото си спомняше. А си спомняше. Беше изрекъл неща, беше си мислил… Усети мраз по кожата си. „Не мога да му позволя да ме овладее. Аз съм си аз! Аз!“
— Моарейн Седай те Изцери — промълви Авиенда и той се сепна и се обърна.
Тя седеше край огнището и отпиваше от сребърна купа с врязани фигури на леопарди. Ашмодеан се беше изтегнал върху няколко възглавнички, с брадичка, опряна на лактите. Изглежда, и двамата не бяха спали — под очите им личаха тъмни кръгове.
— Не биваше да го прави — продължи хладно Авиенда. Колкото и да беше уморена, косата й бе изрядно сресана и спретнатите й дрехи рязко се отличаваха от раздърпаните тъмни кадифета по Ашмодеан. Въртеше костената гривна с рози и тръни на китката си, която той й беше подарил, сякаш без да си дава сметка какво върши. Беше си сложила също така и огърлицата със сребърните снежинки. Така и не беше му казала кой й я беше дал, макар че й ставаше весело, когато я питаше. Сега обаче съвсем не изглеждаше развеселена. — Самата Моарейн Седай беше съвсем грохнала от Церителството на ранените. Наложи се Аан-аллейн да я отнесе в шатрата й. Заради теб, Ранд ал-Тор. Защото Изцеряването ти изцеди и последните й сили.
— Айез Седай вече е на крака — вметна Ашмодеан и потисна прозявката си, без да обръща внимание на негодуващия й поглед. — Откакто се съмна, тя намина тук два пъти, макар да твърдеше, че ще се възстановиш. Мисля, че снощи не беше толкова сигурна. Нито аз. — Той издърпа позлатената си арфа и започна да я настройва, като добави почти безгрижно: — И аз направих за теб каквото можах, разбира се — знаеш, че животът и съдбата ми са свързани с теб — но талантите ми са в друго, не толкова в Церителството, нали разбираш. — Той дрънна няколко ноти, за да покаже в какво точно е дарбата му. — Доколкото разбирам, един мъж може да се убие или да се опитоми сам, ако прави като теб. Мощта със Силата е безполезна, ако тялото е изтощено. Сайдин лесно може да те убие, ако тялото е грохнало. Така съм чувал поне.
— Приключи ли със своите мъдрости, Джайсин Натаил? — сряза го с още по-хладен тон Авиенда и без да дочака отговор, извърна синьо-зеления лед на очите си към Ранд. Прекъсването, изглежда, беше по негова вина. — Всеки мъж понякога може да постъпи глупаво и това не е кой знае каква беда, но един вожд е нещо повече от обикновен мъж, а един вожд на вождовете — много повече. Никакво право нямаш сам да напираш към своята гибел. Двете с Егвийн се опитахме да те накараме да дойдеш с нас, когато се уморихме толкова, че не можехме да продължим повече, но ти не пожела и да ни чуеш дори. Ти си Кар-а-карн, не някой нов Сейа Дуун, търсещ честта си. Ти имаш тох, дълг към Айил, Ранд ал-Тор, и не можеш да го изпълниш мъртъв. Не можеш всичко да свършиш сам.
За миг той не можа да направи нищо друго, освен да я зяпне. Та той не бе успял да направи почти нищо, оставил беше сражението в ръцете на други, мотайеки се през цялото време в усилието си да бъде полезен. Дори не беше успял да попречи на Самаил да нанася удари там, където и както сам пожелае. А сега тя го кореше, че е свършил твърде много.
— Ще се постарая да го запомня — отрони най-сетне той. Тя обаче изглеждаше готова да продължи с поученията си. — Какви са вестите за Миагома и другите три клана? — попита той, колкото за да я отклони, толкова и защото наистина искаше да разбере. Подхванеха ли те, жените рядко се спираха, преди да са те сринали доземи, освен ако не успееш да ги разсееш.