По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
От тази среща посланикът очакваше много, но не и такъв изненадващ обрат. Остави чашата си на масата и с периферното си зрение долови, че са сами в кабинета. Агентите от охраната мълчаливо бяха напуснали помещението. Липсваше дори и стенографката. Това бе доста необичайно при срещи с чужди посланици. Нещо повече, Райън току-що бе признал, че сведенията от телевизионното интервю са верни, ако не изцяло, то поне отчасти.
— Господин президент — започна посланикът, — не ни се случва много често да чуваме подобни изявления от северноамериканските политици.
— Но ето че сега го чухте от мен. — Погледите им се кръстосаха над масата. — Нямам намерение да критикувам вашата страна, освен ако няма основателен повод, а според сведенията, с които разполагам, липсват каквито и да било поводи за подобно критическо отношение. За да ограничим наркотрафика, ние сме длъжни да насочим усилията си към наркоманите, което именно ще бъде приоритетната задача на нашата администрация. Вече се подготвя законопроект за углавно преследване не само на търговците на едро и пласьорите на дребно, но и срещу крайните купувачи на всякакви наркотични средства. Когато приключат изборите за Конгреса, ще настоявам решително за приемането на този законопроект. Освен това искам да се сформира неофициална работна група, съставена от членове на нашето и вашето правителство, за да се обсъдят начините за подпомагане на вашата страна в борбата с наркокартелите, но без да се накърнява вашият суверенитет. За вас Съединените щати не винаги са играли ролята на добронамерен съсед. За съжаление нямам власт да коригирам миналото, но мога да се опитам да променя бъдещето. Според вас президентът на вашата страна ще приеме ли поканата да се срещнем, за да обсъдим по-задълбочено този проблем?
— Струва ми се, че има надежди такава покана да бъде посрещната благосклонно, разбира се, с оглед на другите задължения и запланувани визити.
— Да, сеньор, напоследък и аз самият все повече се убеждавам, с всеки изминат ден, колко време й усилия поглъщат ангажиментите, които е длъжен да поема всеки държавен глава. Но очаквам — добави Джак с усмивка — да получа някакъв разумен съвет от вашия президент.
— Не бих твърдял, че трябва да очаквате много от тази среща. — Посланикът се питаше как да обясни на своето правителство необходимостта от предлаганата среща. Очевидно Съединените щати залагаха много на нея. Райън току-що му бе предложил инициатива, която в цяла Латинска Америка би била посрещната като изкусен опит за извинение за нещо, което досега Вашингтон никога не бе признавал. Но от пълните разкрития щяха да пострадат много политици и от двете страни. Ако обаче зад предложението му не се спотайваха хитроумни политически сметки, какво би могло да се крие в цялата тази инициатива?
Да, какво стоеше в дъното на предложението му?
— Относно предлагания от вас законопроект… господин президент, как смятате, че ще се гарантира спазването му?
— Тъкмо с този въпрос се занимаваме сега. Предполагам, че повечето от наркоманите прибягват до наркотиците главно заради възможността да избягат, макар и временно, от несгодите на реалния свят, заради насладата и самозабравата. Съгласно статистическите данни поне половината от наркотиците се продават в САЩ от излекувани наркомани, а не от пристрастени любители на дрогата. Според мен ние сме длъжни да забраним употребата им с решителни мерки, които да включват наказания за притежание и употреба на наркотици независимо от количествата. Но явно няма да ни стигнат затворническите килии за всички задържани. Все пак се надявам да прочистим повечето от улиците в нашите градове. За рецидивистите предвиждаме наказателен срок от тридесет дни общественополезен труд. Например почистване на улиците, събиране на отпадъците в икономически изостаналите зони. Разбира се, ще ги облечем в специални униформи. Надявам се, че сте католик, сеньор посланик?