По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
38.
ОТСРОЧКАТА
— Не съм подготвен за работа в този район — протестира Кларк. Веднъж вече бе посещавал Иран и знаеше какви трудности може да възникнат при подобна задача.
— Сигурен съм, че ще се справиш — каза Ед Фоли. — Нали непрекъснато повтаряш, че никой не бива да се нагърбва с такива сложни задачи, ако няма добър нюх и ако не си поизцапа ръцете.
— Тъкмо това обясняваше днес следобед на новобранците във Фермата — лукаво подметна Динг. — А освен това им говореше как трябвало да се гледат хората в очите, да се вниква в душите им и така нататък. И колко били полезни такива качества като проницателността, умението да надушиш следата, да предусещащ накъде ще задуха вятърът и прочие. — Той никога не бе пътувал до Иран, но пък нямаше да изпратят Кларк сам, нали?
— Вече си включен в мисията, Джон — намеси се Мери Пат Фоли. — Държавният секретар ще излети след малко. Искам от теб и от Динг да го придружавате. Да се грижите за безопасността му, да разузнаете всичко, но без да се прикривате. Никакви маскировки. Искам да разберете какви са настроенията на хората от улицата. Накратко казано, да се ориентирате в обстановката, колкото е възможно по-бързо. — Обикновено подобни политически промени можеха да бъдат оценявани просто като се следят внимателно последните новини по Си Ен Ен, обаче Мери Пат държеше да изпрати на място опитни разузнавачи, за да напипа пулса на събитията.
Боже Господи — да доживееш да ти нареждат какво да вършиш тъкмо бившите ти ученици, които си се старал да обучиш на всичко полезно и които, за беля, не са забравили твоите уроци. Но има и по-лошо когато именно тези ученици започнат да те учат какво да вършиш. Кларк още си спомняше, и то много добре, времето, когато съпружеската двойка Мери Патриша и Едуард Фоли стояха на чиновете във Фермата. Още отначало тя се държеше по-предизвикателно от него, но с изострените си инстинкти и отличните си познания по руски език, плюс вроденото си умение да чете в душите на хората… Да, може би Мери Пат бе сбъркала професията си — би трябвало да се заеме с психология. На Ед му липсваше нейната страст, затова пък умееше да анализира информация, да сглобява цялостна картина при оценките на събитията, да гледа в бъдещето. Нито един от двамата не бе съвършен. Но заедно бяха забележителна двойка и Джон се гордееше, че са усвоили най-важното от уроците му.
— Някаква предварителна информация за последните събития в района?
— Засега нищо полезно. Адлер иска да се срещне с Даряеи, за да може лично да го осведоми какви ще са правилата на играта. А ти ще спиш във френското посолство. Пътуването е секретно, първо до Париж, оттам ще ви поемат французите. Времето е малко… но искам да се поразходите из Техеран поне час-два, колкото да придобиете представа за обстановката… например каква е цената на хляба, как са облечени минувачите и прочие. Знаете си работата.
Малко им оставаше до края. Най-неприятната и изнурителна част от работата се оказа смесването на амониевия фосфат. За правилното дозиране на дизеловото гориво с изкуствения тор използваха данните от справочника. И на двамата им се стори много забавно, че този мощен експлозив се използва за тор. Припомниха си, че в артилерията често се използват взривове, синтезирани от амонячни съединения, а един германски цех за изкуствени торове се беше самовзривил през 1927 година и в съседното село не бе останала нито една здрава къща. Дизеловото гориво се използваше и като частичен източник на химическа енергия, но основното му предназначение беше да намокри азотните смеси, да предава по-добре сътресението от взрива и да ускорява детонацията. Правеха сместа в широко корито — гъста каша, от която оформиха блокове, изчакаха ги да изсъхнат и ги пренесоха на ръце до палетите.
В барабана на циментовоза вонеше отвратително, затова го пълнеха на смени, пък и вътре не можеше да работи повече от един човек. Отне им почти цяла седмица. Слоевете не бяха много добре изравнени, затова попълниха празнотите с по-рядка смес.
— Е, готови сме, Пит — рече Ърни Браун. — Хубаво би било да можехме да наблъскаме още петдесетина килограма, но…
— …но просто няма повече място — съгласи се Холбрук. — По дяволите, така се радвам, че най-сетне му видяхме края!
Двата допълнителни резервоара вече бяха напълнени със сачми. Може би бяха попрекалили с количеството, но малко излишък никога не е вреден.