По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Ала как да докаже, че Донър е излъгал?
И кое би му доставило по-голяма наслада? С един замах да съсипе репутацията на този перко с брилянтно скроените му костюми, отблъскващ всички с обилното използване на спрея за коса… Да затъмни всички сензации, поднасяни от телевизионните новинарски емисии! Да принесе незапомнена жертва пред олтара на журналистическата етика. В миналото неведнъж бе прекършвал обещаващи кариери само с една-две остри статии. Наистина, досега не му се бе случвало да се нахвърля срещу колега, макар от друга медия, обаче специално за този подъл тип… с удоволствие щеше да помогне да го изхвърлят от бранша.
Обаче как така Плъмър се бе примирил с тази дръзка измама? Холцман го познаваше от години и винаги се бе отнасял с уважение към него. Защото Плъмър бе отишъл в телевизията в съвсем друга епоха, когато хората в нея все още се стараеха да спечелят доверието на зрителите и да внушават почтеност, когато наемаха най-добрите журналистически екипи само според професионалните им умения, а не според приликите им с прочути кинозвезди. Да, длъжен бе да уведоми Плъмър, макар че тези разкрития със сигурност нямаше да му се понравят.
Райън не успя да отклони срещата с посланика на Колумбия, който се яви в Овалния кабинет облечен безукорно, както е редно за един дипломат „от кариерата“, при това с аристократичен произход. Стиснаха си ръцете сърдечно и енергично, като си размениха обичайните любезности пред обектива на официалния фоторепортер към Белия дом, след което се оттеглиха за деловия разговор на четири очи.
— Господин президент — започна посланикът строго по протокола, — моето правителство ми възложи да ви помоля за обяснение по повод на някои не съвсем обичайни твърдения във вашите медии, касаещи страната, която имам честта да представлявам. Райън кимна мрачно.
— Какво по-точно искате да узнаете?
— Отнася се за съобщенията, че преди няколко години правителство на Съединените щати е имало намерение да нападне моята родина. Ние намираме това твърдение за обезпокоително, да не говорим за нарушението на клаузите на международното право и на многобройните двустранни споразумения между нашите две страни, спазващи демократичните принципи на междудържавните отношения.
— Разбирам вашите чувства, предизвикани от този деликатен въпрос. На ваше място и аз бих се чувствал така. Но позволете ми да заявя, че моята администрация при никакви обстоятелства не би поощрявала подобни действия. Това мога да ви го гарантирам с цялата отговорност като президент на Съединените щати. Вярвам, че ще го предадете на вашето правителство. — Райън реши, че сега е най-удобният момент да предложи на събеседника си чаша кафе. Вече бе научил, че тези на пръв поглед дребни жестове имат голямо значение при дипломатическите срещи — и макар да не разбираше докрай на какво се дължи този парадокс, нямаше нищо напротив да ги използва, стига да допринасят за каузата му. И този път класическата хитрина успя — напрежението между двамата политици за миг се смекчи.
— Благодаря, господин президент — кимна посланикът и надигна чашата си.
— Колумбийско е — усмихна се Райън.
— За съжаление не е от най-добрия сорт, който моята страна предлага за износ — откровено сподели Педро Очоа.
— На ваше място не бих се срамувал — отвърна Джак.
— Така ли?
— Господин посланик, аз много добре знам, че вашата страна плати горчива цена за някои от лошите навици на гражданите на САЩ. Докато работех за ЦРУ, да, имаше и такъв период в живота ми, аз имах достъп до информация относно търговията с наркотици и нейните пагубни последици в Латинска Америка. Никога не съм имал участие в акции, насочени срещу вашата страна, но е вярно, че тогава се запознах с доста на брой поверителни доклади на наши агенти. Познавах полицаи, които платиха с живота си — между другото, както знаете, моят баща също беше полицейски служител — а също и съдии, както и журналисти. Зная, че властите в Колумбия отдавна водят упорита борба за установяване на истинско демократично управление. Но сега бих искал да добавя още нещо, господин посланик. Срамувам се за някои от твърденията, които бяха произнесени в този град по адрес на вашата страна. Проблемът с наркотиците не е възникнал първоначално в Колумбия, нито в Еквадор, нито пък в Перу. Този проблем се е породил тук, в Съединените щати, и вие сте негова жертва, също както и ние… в действителност вие пострадахте повече от нас. Защото атмосферата във вашата страна се отравя заради нашите долари. Така че не вие ни дължите извинения. Тъкмо обратното — ние сме длъжни да ви се извиним.