По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Да се изведе незабелязано държавният секретар от Вашингтон никога не е било лесна задача — репортерите винаги забелязваха отсъствието му. Затова на бърза ръка скалъпиха някаква прикриваща версия — Адлер трябвало спешно да се консултира с европейските съюзници по някакви неотложни въпроси. Французите много по-лесно контролираха своите медии — при тях проблемът се свеждаше най-вече до точната синхронизация на събитията.
— Да? — каза Кларк в слушалката.
— Предвидено е за днес — отвърна гласът.
Кларк примигна и поклати глава.
— Добре, след малко тръгваме.
Поне за тази мисия не им се налагаше да изслушват инструктаж преди заминаването. Трябва само да не изпускат Адлер от поглед, после да се поразходят из улиците на иранската столица и да се върнат. И не се налагаше да се безпокоят за мерките за сигурност. Ако иранците — той все още наричаше така жителите на новата Обединена ислямска република — се опитаха да сторят нещо, двамата с Динг бяха безсилни. Иранските тайни служби разполагаха с безброй сътрудници. По-скоро заминаваха, за да бъдат забелязани от противника, защото явно нещо се мътеше в този район.
— Тръгваме ли? — попита Чавес.
— Да.
— Bueno.37
Даряеи погледна часовника на бюрото, после мислено извади осем, девет, десет и единадесет часа.
Всичко щеше бъде наред.
Днес бе приел френския посланик, доста симпатичен неверник, който говореше местния език толкова добре, че Даряеи не би се учудил, ако се окажеше, че французинът познава в оригинал някои от прославените персийски поети. Посланикът, винаги учтив и почтителен, с изискани маниери, умееше да представя исканията си за различни второстепенни въпроси като събития от важно значение. И винаги поднасяше желанията на своето правителство с оптимистична усмивка.
От друга страна, американците не биха настоявали така енергично, ако бяха научили за пратениците на Бадрейн. Приятелски контакти, приятелска размяна на мнения, приятелски предложения за установяване на приятелски отношения, така бе представил нещата французинът, докато опипваше почвата за подготовката на срещата — явно се надяваше, че ако нещата потръгнат, Франция ще бъде запомнена като страната, насърчила появата на едно ново приятелство… или по-точно, „делово сътрудничество“. Ако пък срещата се провали, тогава всички ще си кажат, че Франция се е постарала да изиграе ролята на почтен парламентьор.
Проклети да са тези французи! Ако предводителят на войските им, Карл Мартел, не бе спрял Абд ар-Рахман в битката при Поатие през 732 година, сега може би целият свят би бил арабско владение… но дори и Аллах не може да върне назад хода на историята. Рахман бе изгубил онази битка преди почти тринадесет века, защото хората му били обзети от алчност и защото били изоставили чистотата на своята Вяра. Заобиколени от богатствата на Запада, те прекратили борбата и започнали да грабят, с което дали възможност на Карл Мартел да събере още сили и да контраатакува. Да, струваше си да се помни този суров урок на историята. Винаги има време за грабежи. Но първо трябва да се спечели решителната битка. Първо трябва да смажеш противника, а после взимай всичко, което пожелаеш.
Излизането от страната се оказа по-лесно от влизането. Като повечето от западните страни, САЩ бяха загрижени повече за това, което пришълците биха внесли през границите, отколкото за това, което биха изнесли. И бяха прави, мислеше си пратеникът, докато чакаше пред паспортното гише на летището „Джон Ф. Кенеди“. Иранският търговец мъкнеше със себе си десетки брошури за най-новите модели автомобили. Доста време бе изгубил, докато съчини десетки подробности за версията, че се прибира с възторжени впечатления от автомобилното изложение, но никой не се усъмни в него и не прояви любопитство към деловите му интереси. Той напускаше страната, а това явно много се харесваше на американците, които чевръсто му подпечатаха паспорта. Митничарите дори не си направиха труда да го запитат защо е останал само за двадесет часа в страната — щом е пристигнал с делова цел, това обясняваше всичко. Освен това още нямаше десет сутринта, а персоналът на летището знаеше отлично, че преди десет не се случваше нищо важно.
В самолета му предложиха кафе, обаче пратеникът отказа. Беше прекалено изтощен, ала едва сега започна да усеща тръпките, причинени от умората и страха. Но пък бе удивително колко лесно се оказа всичко. Бадрейн ги бе убеждавал, че всичко ще мине без никакви проблеми, но той така и не му бе повярвал напълно — бе свикнал да заобикаля израелските патрули в Ливан и да очаква в следващия миг агентите на Мосад да го разкрият.
37
Добре (исп.) — Б.пр.