По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Нямаше официална церемония, обаче Адлер се ползваше с всички привилегии, които се полагат на министър на външните работи, затова бяха длъжни да го посрещнат въпреки секретния характер на посещението. Веднага след заглъхването на двигателите на пистата се показа високопоставено цивилно лице от френското правителство. Адлер го позна още преди да слезе по стълбата.
— Клод, нима това си ти?
— Здравей, Скот. Приеми моите поздрави за новия пост, приятелю!
— Докато подготвим самолета ви, заповядайте в салона — покани ги един полковник от френската авиация. — Може би ще пожелаете да се освежите след дългия полет.
— Мерси, мон командан — отвърна Динг. Не можеше да се отрече, че французите умеят да предразполагат гостите си.
— Благодаря ти, че помогна за уреждането на срещата — заяви Адлер на своя френски приятел. Двамата се познаваха от дипломатическите си мисии в Москва и в Претория.
— Нищо не ми струваше, Скот. — Това, разбира се, не беше напълно вярно, обаче дипломатите се изразяват предпазливо дори и в моментите, когато могат да се освободят от професионалните условности. Навремето Клод му бе помогнал да се справи с проблемите около развода си с уникалния си френски такт, като се бе нагърбил с тежката роля на посредник при преговорите. Оттогава двамата не забравяха да се пошегуват на тази тема. — Нашият посланик ни уведоми, че трябва да се подходи много внимателно.
Двамата дипломати влязоха в трапезарията, където на масата ги очакваше гарафа с великолепно „Божоле“.
— Каква е твоята преценка, Клод? Какво иска Даряеи? — попита Адлер щом домакинът наля виното и отпиха.
— Не мога да кажа със сигурност. Но подозираме, че ще е нещо, свързано с внезапната смърт на президента на Туркменистан.
— Не те ли учуди тази внезапна смърт?…
— Скот, в този район отдавна се очакват смутове, нали?
— Не съвсем. — Адлер отпи още веднъж от чашата си. — Клод, ти наистина си най-добрият експерт по вината, когото съм срещал. А какво мисли той по този въпрос?
— Не знам. Изправен е пред доста вътрешни проблеми. Вие, американците, не можете да прецените добре какво се крие зад тези думи. Неговият народ е с неспокоен характер и въпреки че успяха да погълнат Ирак, проблемите си остават. Според нас той ще трябва да се погрижи първо за вътрешната консолидация на новата държава. На това разчитаме, Скот. Надяваме се крайностите в режима да се смекчат, и то в най-скоро време. Длъжен е да омекоти поне част от позициите си по доста въпроси. Осми век отдавна е отминал, дори и в този район на света.
— Да се надяваме, че ще се окажеш добър пророк — кимна Адлер. — Защото Иран винаги ми е вдъхвал опасения.
— Всички хора са смъртни. Той е на седемдесет и две, а все още работи доста напрегнато. Но трябва да сме много предпазливи с него, нали си съгласен? Ако той прояви склонност към споразумяване, и ние няма да останем пасивни. По тези въпроси поговорихме и със саудитския колега. Там са доста загрижени, макар че не прекалено много. Ние не сме променили мнението си. Нашият съвет е да бъдете нащрек и внимателно да следите събитията.
Може би Клод имаше право, Даряеи вече бе стар, а утвърждаването на властта в една новопридобита територия винаги изисква доста усилия. Нещо повече — за да се овладее страна с враждебно население, най-добре е да се отнасяш с него търпеливо — стига да имаш търпение. Ще поканиш неколцина чуждестранни инвеститори, плюс десетина журналисти, без да забравяш за репортерите от Си Ен Ен, ще внесеш западни филми, от по-евтините, и всичко ще изглежда чудесно. Но само ако има достатъчно търпение. И време. В американските университети се учат много иранци. Това може да се окаже един от най-ефективните лостове за постепенно засилване на влиянието на САЩ сред иранското обществено мнение. Проблемът обаче беше в това, че и Даряеи можеше да се досети за този вариант. Затова той, Скот Адлер, сега бе длъжен да знае каква да бъде следващата стъпка.
— Клод, предлагам да изслушаме какво е решил да ни съобщи и да се постараем да не си създаваме нови врагове. Мисля, че и ти си склонен към този вариант.
— D’accord38. — Французинът доля вино в чашата му. — За съжаление, в Техеран е невъзможно да се намери от това прекрасно вино.
— Две чаши са ми границата, когато съм по работа.
— Е, как е във Вашингтон? — запита придружителят на Кларк и Чавес просто така, за да убие времето, или поне така изглеждаше.
— Напоследък се случиха доста странни неща. Знаете ли, в страната е учудващо спокойно. Може би няма да е зле правителството да намали социалните помощи — отвърна Джон.
38
Съгласен (фр.) — Б.пр.