По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Да, също като вас.
Райън се усмихна.
— Искаме рецидивистите да изпитат срам. Ще наблегнем на разяснителните лекции в училищата. Оттам трябва да се започне. Ще се наложи да преразгледаме административните мерки. Вече се разискват възможностите за нова поправка в Конституцията. Оказа се, че няма да е толкова трудно, колкото очаквах в началото на кампанията. Аз съм баща на три деца и проблемът с наркотиците ме ужасява. Все още никой не може да предложи съвършен метод за решаването му. Неизлечимите наркомани се нуждаят от помощта на професионалисти, затова сега обмисляме поредица от специални програми, както на федерално, така и на местно ниво, от които да има реална полза… но ако успеем да се справим с рецидивистите, ще успеем да пресечем поне половината от наркотрафика.
— Ще следим този процес с подчертан интерес — обеща посланик Очоа. Намаляването на приходите на наркотрафикантите щеше да ограничи възможностите им да си осигуряват могъщи покровители и да помогне на колумбийското правителство да осъществи намеренията си — да изкорени влиянието на наркокартелите, разяждащи политическия живот в страната като ракови клетки.
— Съжалявам за обстоятелствата, които бяха повод за днешната ни среща, но от друга страна, се радвам, че успяхме да беседваме за тези доста тревожни въпроси. Благодаря ви, господин посланик, за вашата откровеност. Искам да ви уверя, че никога няма да се откажа от нови срещи с вас за откровена размяна на мнения. Нещо повече, бих искал да уверя както лично вас, така и вашето правителство, че винаги съм хранил дълбокото убеждение в силата на законите и то не само в пределите на моята страна. Каквото и да се е случвало в миналото, аз предлагам ново начало в нашите отношения и съм готов да подкрепя думите си с дела.
Изправиха се и Райън отново му стисна ръката, след което го поведе към вратата. След секунди се озоваха в розариума, пред камерите на телевизионните репортери. Пресцентърът към Белия дом бе уредил кратко изявление относно резултатите от приятелската среща между двамата политици. Заснетите кадри трябваше да потвърдят на зрителите на вечерните новини, че нищо вече не може да накърни отношенията между Колумбия и САЩ.
— Тази година се очаква мека пролет — промълви сеньор Очоа, след като огледа ясното небе и долови топлия полъх на вятъра.
— Но през лятото тук понякога става доста неприятно. А как е в Богота?
— Нашата столица е високо над морското равнище. Никога не става прекалено горещо, макар че слънцето пече много силно. Имате чудесна градина. Съпругата ми обожава цветята. Дори е прочута с тази своя страст — добави посланикът. — Успя да отгледа нов сорт рози, някаква кръстоска между жълтите и тъмнорозовите, в резултат на което постигна неповторим златист цвят.
— А как е името на новия сорт? — Всичките познания на Райън за розите се изчерпваха с това, че трябваше да внимава за бодлите. Обаче камерите не спираха да записват и той беше задължен да поддържа непринудения тон.
— На английски ще се преведе като „Утринна свежест“. Според нея отдавна били изчерпани всички имена, подходящи за сортовете рози — обясни Очоа с приятелска усмивка.
— Можем ли да се надяваме да получим от нейните рози за нашата градина?
— Мария ще бъде много поласкана, господин президент.
— Следователно ние с вас успяхме само с една среща да постигнем две споразумения, сеньор. — Последва още едно ръкостискане, старателно увековечено от камерите.
Очоа също знаеше правилата на играта. На мургавото му лице разцъфна усмивка.
— Утринна свежест… хм, да, това за нас е символ на настъпващото просветляване в нашите отношения, господин президент.
На Бадрейн не му оставаше нищо друго, освен да следи стрелките на часовника и да се измъчва. Отдавна бе включил компютъра към Интернет и трескаво претърсваше каналите с последните новини. Досега нямаше никакво съобщение… обаче нищо не се знаеше със сигурност, докато всички пратеници не се върнеха и не му докладваха лично. Дори и след това щяха да останат съмнения в изхода на операцията. Налагаше се да изчака още три-четири дни, може би пет. Едва тогава щеше да знае със сигурност дали замисълът му е успял напълно.
39.
ЧАСЪТ НА СБЛЪСЪКА
Полетът над океана премина без никакви премеждия. Екипажът беше изцяло съставен от кадри на ВВС. Спускането започна сред непрогледния нощен мрак над едно от военните летища западно от Париж.