По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
В тази сложна йерархия между Даряеи и низшата бюрокрация се намираше Съветът на религиозните водачи (през епохата на Хомейни Даряеи бе негов член), плюс парламентът с послушни депутати и висшите служители, но за дълбоко разочарование на религиозния водач на новата Обединена ислямска република, нищо в закостенялата система на управление не се промени и така той се оказа изправен пред сериозни проблеми в икономиката, като цените на петрола, работното време на магазините, учебните програми за девойките във висшите училища. Мрачната физиономия, с която аятолахът напоследък посрещаше подобни тривиални доклади, все повече убеждаваше висшите сановници около него, че нещо не е наред, и ги принуждаваше отново и отново старателно да обмислят с какви доводи да му поднасят за подпис следващите документи, а това още повече увеличаваше броя на абсурдите в тромавата бюрократична система, защото всички се надпреварваха да бъдат по-стриктни от останалите. Сега най-важното бе да се спечели благоволението на Даряеи и той неизбежно се оказа заплетен в решаването на безброй маловажни въпроси, макар че трябваше да посвети цялото си време на кардиналните проблеми, надвиснали над новата държава.
С такива мисли той пристигна в Багдат, за да се срещне с местните религиозни дейци — трябваше да решат коя от джамиите ще бъде ремонтирана първа. Всеизвестно бе, че аятолахът предпочита една от тях за молитвите си, а друга — заради архитектурните й достойнства, трета — за историческото й значение. След оживени разисквания въпросът се усложни дотолкова, че се превърна във важен фактор за гарантиране на политическата стабилност на района около Багдат.
След това на дневен ред изскочи проблемът за правото на жените да карат коли (според мнението на иранците досегашният иракски режим бил прекалено либерален по този въпрос). И тук мненията се разделиха, защото се очертаваха доста затруднения. Стана дума и за самотните жени, като вдовици например — дали да им оставят правото да шофират сами, ако нямат средства, за да си позволят да плащат на личен шофьор? Трябваше ли правителството да се намеси? За някои професии, като лекарите и частните учители например, личният автомобил беше необходимост, за да могат да посещават пациентите или учениците си. От друга страна, тъй като сега Иран и Ирак бяха едно цяло, редно бе да уеднаквят законите си. Но това означаваше да се разреши и на жените в Иран да шофират! Или пък да се забрани в Ирак? Именно заради тези наболели въпроси той бе принуден да вземе тази вечер самолета за Багдат и да изгуби още от ценното си време.
Седнал в личния си самолет, Даряеи прегледа още веднъж дневния ред на предстоящата среща. Идеше му да изкрещи, но бе търпелив и успя и този път да потисне негодуванието си. Подготовката на тази важна среща му бе струвала много усилия. На следващата сутрин щеше да се срещне с външния министър на САЩ, който на всичкото отгоре се бе оказал евреин. Даряеи гледаше листовете толкова свирепо, че членовете на екипажа чак се изплашиха.
Полетът се извършваше с френски самолет, а екипажът бе само от двама летци от френските ВВС, плюс две чаровни стюардеси. Поне едната работеше за френските тайни служби, според Кларк, а може би и двете. Харесваше французите, особено хората от тяхното разузнаване. Наистина понякога създаваха главоболия, като всички французи, особено когато ставаше дума за преразпределянето на зоните на влияние в Африка, обаче се справяха дяволски добре със задачите си. За щастие в самолета беше доста шумно и никой не се опита да му досажда с опити да го въвлече в разговор. Може би тъкмо това обясняваше защо едната или другата стюардеса влизаше на всеки четвърт час, за да се осведоми дали не желаят нещо.
— Трябва ли да узнаем още нещо, нещо по-специално, за да сме подготвени за срещата? — попита Джон, когато държавният секретар с любезна усмивка отклони поредното предложение на една от френските стюардеси.
— Не — отвърна Адлер. — Искаме само да го преценим, да разберем какво мисли, как се чувства сега, като единствен господар на двете държави. Моят приятел Клод каза, че отблизо нещата не изглеждали чак толкова зле, дори някои от доводите на аятолаха били съвсем приемливи. Но основната цел на пътуването е да му предам обичайното дипломатическо послание.
— Вярвам, че ще се справите — усмихна се Чавес.