Небесният огън

Глава 45

След бурята

Седнал на един камък на склона, Мат придърпа широката си шапка срещу жаркото предобедно слънце и потръпна от болка. Не само от слънцето искаше да заслони очите си. Имаше още едно нещо, което не му се искаше да вижда, въпреки че раните и отоците по тялото му го напомняха непрекъснато, особено драскотината от стрела на слепоочието, притиснато от шапката. Мехлемът от дисагите на Дерид беше спрял кървенето и там, и по други места, но въпреки това го болеше навсякъде и повечето рани го щипеха. Щипенето щеше да стане и по-лошо. Дневната жега тепърва щеше да се усилва, но потта вече се лееше по лицето му и навлажняваше долните му дрехи и ризата. Той смътно се зачуди кога ли най-после ще настъпи есента в Кайриен. Добре поне че болежките го караха да забрави умората — от тях нямаше да заспи и в легло с гъши пух, камо ли на постелка на земята. Не че изобщо му се искаше да е близо до шатрата си.

„Добре се наредих, няма що. Потя се като прасе, не мога да си намеря удобно място да се изтегна, а и да се напия не смея. Кръв и проклета пепел!“ Той престана да опипва прореза през гърдите на палтото си — само още един пръст и онова копие щеше да пробие сърцето му; Светлина, мъжът наистина си го биваше! — и го изключи от ума си. Не че беше толкова лесно, при всичко, което ставаше около него.

Най-сетне тайренците и кайриенците като че ли нямаха нищо против това, че виждат навсякъде около себе си айилски шатри. Дори в самия им лагер се мяркаха айилци и — о, чудо! — тайренци и кайриенци се бяха омешали около огньовете. Не че някой се хранеше; котлетата ги нямаше над огньовете, макар че отнякъде лъхаше на печено месо. Повечето обаче бяха пияни като смокове от виното, ракията и айилското уускай, смееха се и празнуваха. Недалече от мястото, където седеше, дузина Бранители на Камъка, съблечени по ризи, танцуваха под плясъка на десет пъти повече зяпачи. В редица, прегърнали се през раменете, те стъпваха толкова бързо, че беше цяло чудо, че не оплитат крака и не се ритат. Сред друг кръг зрители край висок десет стъпки кол, забит в земята — Мат побърза да извърне очите си от него — още толкова айилци подскачаха като луди. Мат заключи, че трябва да е някакъв танц, защото други айилци им свиреха с гайди. Танцуващите подскачаха колкото може по-нависоко и отмятаха единия си крак още по-нависоко, все по-бързо и по-бързо, като от време на време се завъртаха във въздуха или се приземяваха с предни и задни кълба. По други места други мъже също танцуваха или пееха. Успя да различи десетина флейти и два пъти повече тънки свирки, а един кльощав кайриенец в опърпан сюртук духаше в нещо, което звучеше донякъде като флейта, донякъде като рог, с малки тръбички, завързани една за друга. Тъпаните пък бяха безчет — и котлетата също: удряха по тях с лъжици.