Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Големият ни враг е теренът — продължи Ерик. Пръстът му посочи една точка, където беше издигнат пропускателният пункт. — Това тук е като гърло на бутилка, този зев, при който пътят минава по урвата над океана и е долепен плътно до стръмния склон.
Сарт беше построен северно от въпросния зев, където пътят завиваше рязко на запад и цепеше през града. Южният край на града беше прилепен към стръмните канари и се спускаше стръмно към един каменист плаж, където дори при слабо вълнение подстъпът беше почти невъзможен. Малко по-нататък брегът завиваше на северозапад и там се намираше заливът на Сарт, с дълга пясъчна ивица и няколко рибарски села на север.
— Дори да свалим подкрепления в заливчето на контрабандистите, пак сме южно от този залив — каза Ерик и посочи. — В залива има само един кораб, но вижте къде е поставен.
— Така че ако забележат кралска флота да заобикаля носа южно от града, могат да преместят този кораб в устието на залива и да го потопят — каза Ру.
— Да. Не съм моряк, но не мисля, че някой кораб би могъл да дойде от юг и да проникне в залива преди да са пробили този кораб и да го запушат.
— Освен ако ние не го завземем преди това — подхвърли Ру.
— Ние ли?
— Е, образно казано — ухили се Ру.
Ерик поклати глава.
— Не можем да отнесем сведенията в Крондор и да се върнем с отряд, за да вземем този кораб. Оуен ще стигне до стените на Крондор до три дни. Трябва до два дни да се върнем, за да му предадем последните данни.
— Ако останеш, би могъл да завземеш тоя кораб с главорезите, наети от Джон — предложи Ру.
— Не. Заповедите са си заповеди. Длъжен съм до вдругиден да се върна.
Ру погледна Винси и каза:
— Джон?
Джон вдигна ръце.
— А, не! — Потупа се по шкембето. — Аз съм стар и дебел, Ру, пък и никога не ме е бивало много за бой.
Ерик се обърна към Ру.
— Какво ще кажеш за една доброволна, последна мисия за краля и отечеството?
Ру се намръщи.
— Аз ли? Че за какво?
— Можеш да спасиш живота на много хора, да съкратиш войната и по-бързо да си върнеш загубеното богатство. — Ерик посочи североизточния край на града. — Ако успеем да подгоним войниците на Нордан нагоре по брега и да вкараме в залива кораби, много по-бързо ще струпаме подкрепления и ще ударим на север.
— Колко души държат на тоя кораб, Джон? — попита Ру.
— Екипажът е малък, доколкото можем да разберем. Стои си там от зимата. От време на време някой гребе между кораба и града. Мислим, че са натоварили на него баласт, но така и не сме виждали по-сериозен товар; само по някой сандък с провизии от време на време. Може наистина да е блокаден кораб.
Ру се почеса по главата.
— Може да съм пълен идиот, но ще ти го завзема тоя кораб, Ерик. Кога трябва Грейлок да дойде тук?
— Ако обърне на север след три дни призори, ще е тук на заранта на четвъртия.
— Още три дни в оня навес?
— Спали сме и на по-лоши места — каза Ерик.
Ру кимна.
— Не ми напомняй. — Въздъхна. — Точно след четири дни, преди съмване, хващам греблата и ти взимам кораба.
— Добре. Значи, Джон, ти трябва да запомниш картата, защото идваш с мен.
— Аз?
Ерик се усмихна — доста заплашително обаче.
— Избирай: или идваш с мен, или вземаш кораба.
Винси преглътна и каза:
— Я да прескоча аз до Крондор…
— Умно.
Ру се обърна към Джон.
— Трябват ми десет души, на които може да се разчита. Двайсет още по-добре.
Джон сви рамене.
— Десет мога да ти намеря. Но двайсет… Ще видя.
— Ще ми трябват и две големи лодки.
— Имам наблизо един склад. Лодките ще се осигурят още тази нощ.
— Е, значи го решихме. Поне след пет дни ще се свърши.
— Ако имаме късмет — добави Ерик. Пръстът му се спря на начертания път, водещ от града към абатството. — Стига Арута и отрядът му да успеят да неутрализират частите на Нордан ето тук. От липсата на много войска тук трябва да заключа, че той разполага горе с поне триста или четиристотин войници. Ако слязат по този път и ударят Оуен отзад, докато се мъчи да проникне в града, могат да го отхвърлят на юг и това да ни струва скъпо.
Ру въздъхна.
— Можем само да се надяваме. Винаги сме можели само това. Правиш всичко възможно и се надяваш.
— Една молитва май също няма да е излишна — изсумтя Ерик.
Ру не каза нищо.
Арута се вслуша. От другата страна на вратата се чуваха гласове. В последния ден бяха проучили най-долните мазета на изоставената библиотека в Сарт. Доминик бе преценил, че в абатството могат да се настанят до хиляда души, ако запълнят всички празни килии, въпреки че спалното на абатството бе построено само за четиридесет монаси.