Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Оттам насетне битката в града щеше да е трудна, но ако силите на Нордан в абатството излезеха да нанесат контращурм, армията на Грейлок щеше да се окаже заклещена между здрава отбранителна позиция и войска, атакуваща отгоре по склона. Ако пък Грейлок обърнеше нагоре по планинския път с цел да завземе абатството, щеше да му се наложи да се сражава по път, който на няколко места се стесняваше толкова, че можеше да мине само един фургон или двама мъже на коне, с градския гарнизон в тила му.
Единствената надежда на Кралството бе в това частта на Субаи, проникнала в планинските недра, да завземе абатството или поне да задържи разположените вътре сили достатъчно дълго, та Оуен да завземе града. Паднеше ли градът в ръцете на Кралството, абатството можеше да бъде изолирано и гарнизонът му да измре от глад, ако не капитулира пред силите на Арута.
Арута премисли всичко това, докато мъжете влизаха в пещерата. Възможно бе съотношението им да се окаже четири към едно в полза на врага. Никой не знаеше колко души са разположени вътре. Нордан не беше сметнал за необходимо да сподели тази информация с Дуко. Единственото им предимство бе изненадата.
В нощта преди щурма на Грейлок от юг кралските сили под абатството щяха да предприемат атака. Арута знаеше, че разполага с най-подходящите за тази задача бойци на Кралството, подбрани лично от Субаи. Първопроходците бяха издръжливи, жилави и добре обучени. Пурпурните орли пък бяха ветерани от поредица жестоки кампании, мъже, способни да извършат това, което е необходимо, без колебание.
Само след три дни призори трябваше или да са овладели абатството, или да са създали достатъчно затруднения на гарнизона, та врагът да не може да реагира на какъвто и да е зов за помощ от града долу. Арута си намери удобно място близо до следващия тунел, водещ нагоре, и седна. Щяха да минат часове преди цялата част на Субаи да се събере в пещерата, така че не му оставаше нищо друго освен да седи и да чака.
Ерик изпръхтя и драсна нещо на листа. Джон Винси каза високо:
— Искам един по-голям склад ей там, отзад, и може би да се разширят вратите, за да влизат по-големи фургони!
— По-тихо, Джон — промълви Ерик. — Това го правим от няколко дни и досега никой не е задавал въпроси. Освен ако не почнат да мислят, че си зле със слуха.
— Просто се старая да съм по-убедителен — отвърна с гримаса Винси.
— Приключихме — каза Ерик. — Давай да се връщаме в дюкяна ти.
Тръгнаха през удивително оживените за тези смутни времена улици на Сарт. Всъщност градът винаги си беше доста оживен, с многото си рибари от околните селца, донесли на пазара улова си. Освен това той бе важно междинно пристанище между Илит и Крондор, посещавано от доста търговци и не малко контрабандисти от Свободните градове и Квег. Кралските митничари тук държаха доста хлабаво, в резултат на което голяма част от населението на града въртеше оживена търговия, независимо кой управлява — Кралството или поредният нашественик.
Навсякъде имаше въоръжени мъже, но никой не им обръщаше внимание. Разположените тук наемници от Новиндус очевидно смятаха, че са достатъчно далече от фронтовата линия, за да бъдат изненадани.
Двамата нахълтаха в дюкяна на Джон и влязоха в задния склад, където ги очакваше отегченият и полузадрямал Ру. Щом ги усети, той се сепна и попита:
— Тръгваме ли си?
— Да — каза Ерик. — Тази нощ.
— Ще ви осигуря лодка в заливчето на контрабандистите — каза Джон. — Ще носите товар, а двамата, които оставихте там, ще могат да се върнат.
— Ру, виж това — каза Ерик.
Ру отиде при него и взе нахвърляните от Ерик скици. Подреди ги и те оформиха карта на областта около Сарт.
— Ще трябва да я запомниш, тъй че ако ти се върнеш, а аз не успея, да можеш да я начертаеш.
— Какво? — попита Ру.
— Не мога да рискувам да ги нося. — Ерик погледна Ру и Джон. — Ако ни спрат и ни хванат, че носим тези карти, ще загинем преди да сме мигнали. Ако не са с нас, може да блъфираме и да се измъкнем някак. — Погледна Джон. — Ако чуеш, че са ни спипали, Джон, ще трябва утре ти да се измъкнеш и да отидеш в Крондор.
— Аз? — възкликна Винси.
— Спокойно, Джон — рече Ру. — Това няма да се случи.
— Но ако все пак се случи — каза Ерик, — ще трябва ти да отнесеш сведенията на херцог Дуко и Оуен Грейлок. — Посочи събраните листа. — Разгледай ги добре и се постарай да запомниш всичко.