Престолът от драконова кост

— Разузнавачите току-що се върнаха, бароне.

Графът — красив строен младеж — изглеждаше доста блед.

— Намираме се на по-малко от пет левги от стените на Наглимунд, милорд — добави той.

— Отлично! Ако имаме късмет, ще сме там в ранния следобед.

— Но Елиас е пред нас.

Аспитис хвърли поглед към сина на барона, който тръсна глава и изруга тихичко.

— Да не би вече да е обсадил крепостта? — изненада се Леобардис. — Как? Да не би да е обучил войските си да летят?

— Всъщност не, господарю, не е Елиас — побърза да се поправи Аспитис, — а голяма войска под флага на Глигана и копията — знамето на граф Гутулф от Утаниат. Около половин левга са пред нас и ще ни попречат да стигнем до крепостта.

Баронът поклати облекчено глава.

— Колко души има Гутулф?

— Около сто рицари, милорд, но Върховният крал със сигурност не е кой знае колко далеч.

— Това не бива да ни притеснява — заключи Леобардис, докато спираше коня на брега на една от многото рекички, които пресичаха ливадите на изток от Гринуейд. — Нека Ръката на Върховния крал и войската му гният там. Ние сме по-нужни близо на Джосуа, където ще можем да тормозим обсаждащите и да пазим продоволствените канали.

Той се спусна в реката, като вдигна фонтан пръски. Бенигарис и графът пришпориха конете след него.

— Но, татко — възпротиви се Бенигарис, като го настигна, — само помисли! Нашите разузнавачи казват, че Гутулф е пред войската на краля и има само сто рицари. — Аспитис Превес кимна утвърдително и Бенигарис сключи навъсено вежди. — Ние сме три пъти повече и ако изпратим бързи конници, можем да привлечем и силите на Джосуа. Можем да смажем Гутулф в стените на Наглимунд между чук и наковалня. — Той се ухили и потупа баща си по бронираното рамо. — Помисли си как ще се отрази това на крал Елиас — ще го накара сериозно да си помисли, не е ли така?