Престолът от драконова кост

Джарнауга се ухили.

— Напъха го в ножницата под горната пелерина. Бог да е на помощ на онзи, който се опита да обере този тлъст дърт монах.

Уморената усмивка на принца за миг стана по-широка.

— Самият Господ не би могъл да им помогне, като имам предвид отвратителното настроение на Исгримнур. — Усмивката му отново се стопи. — Ела, Джарнауга, поразходи се с мен по стената. Имам нужда от доброто ти зрение и мъдрото ти слово.

— Наистина виждам по-надалеч от повечето хора, Джосуа — на това ме научиха баща ми и майка ми. Затова съм наречен „Железноокия“ на нашия римърски език: научен съм да пронизвам с поглед завесите на лъжата така, както черното желязо отсича заклинанията. Колкото до другото, не мога да ти обещая нещо, което да е достойно да се нарече мъдрост, в този късен час.

Принцът махна с ръка в знак на несъгласие.

— Ти вече ни помогна да проумеем много неща, които инак не бихме проумели. Кажи ми за тази Лига на свитъка. Изпратиха ли те в Танголдир да шпионираш Стормспайк?

— Не, принце, Лигата не постъпва така. Моят баща също беше Носител на свитъка. — Той измъкна златна верижка изпод яката си и показа на Джосуа гравирани перо и свитък, закачени на нея. — Той ме възпита да заема мястото му и нищо не беше в състояние да ми попречи да изпълня желанието му. Лигата Не принуждава никого; тя единствено изисква да сториш онова, което можеш.

Джосуа крачеше замислен.

— Ако можеше една страна да бъде управлявана по този начин — промълви накрая той. — Ако хората вършеха онова, което трябва да вършат. — Той погледна със сериозните си сиви очи възрастния римър. — Но невинаги е толкова лесно — нередното и правилното невинаги са така очевидни. Положително тази твоя Лига си има свой върховен жрец или принц. Моргенес ли беше?

Джарнауга сви устни.

— Наистина има времена, когато е нужно да имаме водач, силна ръка. Печалната ни неподготвеност за настоящите събития го доказва. — Джарнауга поклати глава. — И мигновено бихме предоставили подобно водачество на доктор Моргенес, ако беше поискал — той притежаваше невероятна мъдрост, Джосуа; надявам се, че си го оценявал по достойнство. Но той не пожела. Искаше единствено да изследва и да чете, и да задава въпроси. Все пак да благодарим на неведомите сили, че той бе с нас, докогато беше възможно. В този момент неговата проницателност е нашият единствен закрилник.

Джосуа спря и опря лакти на парапета.

— Значи тази ваша Лига никога не е имала водач?

— Не, откак крал Ейлстан Фискерн — вашият свети Ейлстан — е помирил… — Той направи пауза, припомняйки си нещо. — Всъщност за малко да имаме един, и то по мое време. Беше млад хернистирец, поредното откритие на Моргенес. По качества се доближаваше до Моргенес, но не беше прозорлив като него, поради което изучаваше неща, с които Моргенес не би се занимавал. Беше амбициозен и настояваше, че трябва да се превърнем в сила в името на доброто. Един ден той можеше да стане водачът, за който говориш, Джосуа: човек с голяма мъдрост и мощ…