Кралица на въздух и мрак [bg]

— Сега? — попита Кристина.

— Сега и завинаги. Няма да се завърна от там.

— Какво? — Марк тръгна обратно към Кийрън. Бялото писмо от Уинтър пърполеше в ръката му като крило на птица. — Говори смислено, Кийрън.

— Говоря смислено — отвърна Кийрън меко. — Сега, когато знаем, че Ема и Джулиън ще живеят, трябва да се върна в земите на феите. Такава бе уговорката ми с Уинтър. — Той сведе очи към писмото. — Моят генерал ме вика. Без крал, земите ми са изложени на опасност от хаос.

— Но те имат крал! — Кристина бе изтичала до него. Носеше лек син шал и сега го уви по-плътно около раменете си във възбудата си, клатейки глава. — Ти си техният крал, независимо дали си там, или тук.

— Не. — Кийрън затвори очи. — Кралят е свързан с елфическите земи. Всеки миг, в който се намира в света на смъртните, земите отслабват. Не мога да остана тук. Не искам да бъда крал, не съм молил да бъда крал, но съм крал и не мога да бъда лош крал. Няма да е редно.

— Бихме могли да дойдем с теб — предложи Марк. — Не можем да останем в елфическите земи за постоянно, но бихме могли да ти идваме на гости.

— И аз мислех така. Но дори след толкова кратко време като крал в Двора, знам, че е невъзможно. — Косата на Кийрън бе станала напълно черна под тънката златна лента, която обрамчваше челото му. — На краля не му е позволено да има смъртен консорт.

— Знаем това — каза Кристина, спомняйки си думите, които бе изрекла в Брослинд. Дори тогава бе вярвала, че Кийрън може и да не стане крал. Че би се намерил начин. — Но баща ти е имал смъртни консорти, нали? Няма ли начин да бъдат заобиколени правилата?

— Не. Той имаше смъртни любовници. — Думата прозвуча грозно. — Консорт е официална титла. Смъртните компаньони са играчки, с които да се позабавляваш и да захвърлиш. Не го беше грижа как се отнасят с тях, но мен ме е грижа. Ако ви взема в Двора като такива, към вас ще се отнасят с презрение и жестокост, а аз не мога да го понеса.

— Ти си кралят — каза Кристина. — Те са твоите поданици. Не можеш ли да им заповядаш да не бъдат жестоки?

— В продължение на години са се намирали под жестоко владичество. Не мога да ги променя за няколко дни. Самият аз не знаех как. Трябваше да се науча на доброта от вас двамата. — Очите му проблеснаха. — Сърцето ми се къса, но не виждам изход. Вие сте всичко, което искам, но трябва да сторя онова, което е най-добро за хората ми. Не мога да отслабя земите ни, като идвам тук, не мога и да нараня вас, като ви отведа там. Никога няма да открием покой в никое от тези места.

— Моля те, Кийрън. — Марк го улови за китката: Държа ръката на Тъмния крал, помисли си. Това навярно беше първият път, в който мислеше за Кийрън като за краля, а не просто като за Кийрън. — Можем да намерим решение.

Кийрън го притегли към себе си и го целуна, настойчиво и неочаквано, впивайки пръсти в китката му. Когато го пусна, беше пребледнял, а бузите му горяха. — От три дни не съм спал. Ето защо исках Адаон да бъде крал. Други искат трона. Аз — не. Аз искам единствено вас.