Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Владика! - възкликна Клара и се изчерви. Не вярваше на ушите си.

Игнациус дори не мигна.

- Та, не ме е "хлопнал" цикъла на Евис. Имам съображения.

Ще научиш... като му дойде времето. Хм... дано са се върнали и другите разузнавачи, та да поразкажат туй-онуй на почитаемия Съвет... Създателите на Пътя са такива гнусни твари, че да им отстъпим, ще значи сами да си изядем лайната! О, стига, Клара! Да ме беше познавала като млад... с твоите сквернословия си като срамежлива монахиня...

- Владико - почти простена смаяната до немай-къде магьосница.

- Престани да ме владикосваш! - избухна Игнациус. - И по-живо! Ако обичаш.

Последната фраза някак я успокои. Предпочиташе да не си представя архимага като млад. Въпреки всичките му някогашни плюсове в много отношения.

"Обичам си те такъв, учителю" - помисли си тя възможно най-потайно.

Стори й се, че Игнациус скри усмивка в брадата си.

Съветът заседаваше в специално построена кула -белокаменна, изяшна. устремена към висините, създаваща впечатление на по-висока, отколкото бе всъщност. От амфитеатралната зала за общи събрания се откриваше великолепен изглед към цялата Долина.

Архимагът и вълшебницата влязоха в сградата и завариха Събранието в почивка.

Клара си мислеше да се настани на най-задните пейки от благородно дърво, но залата бе претъпкана. Вълшебницата обаче се стъписа от друго - всички присъстващи се бяха издокарали като за празник. Целители, строители, други майстори - накипрени с най-разкошни кожи и коприна, святкаха накити. Дори и по-възрастните се бяха поддали на младежките тоалети и обикновено строгите им костюми бяха допълнени с цветни барети или бродирани пелерини.

Но неколцина от младите бяха просто прекалили - особено по-хубавките чародейки. Полупрозрачни тъкани подчертаваха линии и форми, които би било по-прилично да се скриват извън някаква друга, по-интимна обстановка.

Клара се намръщи. В същото време я досрамя от прекалено мъжкаранския й вид - прашна куртка, изпръхнала кожа, мръсна коса. А наоколо ухаеше на парфюми, стройни дълги крака гордо вирваха колена, в деколтета потръпваха апетитни прелести...

Вълшебницата стисна зъби и се огледа. Търсеше хора от своята Гилдия. Откри една група едва горе. на вътрешната галерия-балкон за зрители - Егмонт, Мелвил и Евис. Ядоса се -за чий са се сврели чак там! После й стана драго - кокетката Евис гледаше хладно, беше облечена повече от целомъдрено. И тримата бяха въоръжени. ..Само така, колеги!"

Тя им махна и посочи ъгъла, където бдителните квестори бяха разчистили места за имащите право на глас представители на Бойната гилдия.

Игнациус през това време слезе долу, пред катедрата на ораторите. Скромното кресло, което въпреки всичко приличаше на същински трон, стоеше отляво на трибуната. Звънна сребърен гонг.

Залата зажужа като кошер, вълшебниците почнаха да заемат местата си, шляещите се зрители и зрителки се оттеглиха назад по балкони и ложи.