Диамантен меч, дървен меч [bg]

Скоро се появи и истинският трон - грамаден къс черен резбован камък. Внесоха го, пъшкайки от усилие, двайсетина яки джуджета. Премерено, без излишно мърдане насам-натам, поставиха светинята върху издатината.

Сидри и спътниците му, които ревниво следяха процедурата, склониха благоговейно глави.

Всичко бе готово за церемонията.

Пещерата почна да се изпълва с парадно облечени и въоръжени джуджета, мнозина с бради до коленете. Някои от тях хвърляха към Сидри намусени погледи, но предпочитаха да преглъщат слова на недоволство и забележки относно прекалено наперения му вид.

Яките воини в дебели брони изместваха слабите работници в изцапани и изпокъсани кафяви престилки, но джуджетата от простогномието се притискаха към стените, катереха се по сталактитите, само и само да останат, дори в най-отдалечените ъгли на пещерата. Предстоеше нещо, което искаха да видят с очите си и да чуят с ушите си. Нещо, което да стопли и техните души -началото на Възраждащата се слава на Подземния народ!

Над отделните групи благородни джуджета се появяваха набучени на къси копия щитове с кланови гербове. Всички те можеха да се похвалят с велико минало... но не и с достойно настояще. Обаче славното бъдеще предстоеше - съвсем скоро.

В пещерата почна да не достига въздух за дишане - в бързината работниците не бяха успели да изсекат в скалата вентилационни комини. И точно тогава затръби рог. Зловещият звук, изтръгнал се от драконовата кост, накара всички да замръзнат. Драконите някога бяха най-злите и опасни противници на джуджетата. Сега бяха минало. Рогът се обади отново. Заприглася му тънко цвърчене на свирки - от човешки черепи. Хуманусите се бяха оказали по-страшен и опасен враг от драконите.