Диамантен меч, дървен меч [bg]

Тя се разтрепери и прегърна Дървения меч. И от оръжието я облъхна мека топла вълна - успокой се, Сеамни, успокой се...

Кицум избираше такива пътища, по които много рядко минаваха пътници, а в същото време бяха безопасни. Кончетата -скромни селски добичета - леко теглеха фургона и весело размахваха опашки. По малките градчета, в които странстващият цирк се отбиваше, публиката беше щедра.

Пътуваха вече цяла седмица. Седмица, през която Империята заприлича на разбутан кошер.

Сеамни Оектакан бе единствената в Северната земя, която не се безпокоеше за това.

- Каква мизерия! - с отвращение изкриви устни Сидри

Дромаронг, при което брадата му, грижливо сресана, сплетена по краищата на плитки и намазана с благовонни масла, гнусливо шавна. - Точно тук ли Каменният престол ще обяви началото на великото ни дело!?

- Напълно прав си, уважаеми Сидри - незабавно и с готовност се съгласиха двамата му спътници.

Бившият спътник на Кан-Торог и Тави се кипреше в нови-новенички доспехи - парадни, разбира се, не бойни, но поради джуджешката изработка не отстъпваха по здравина на легионните брони. Цялата метална коруба бе украсена с изумителна гравировка и пищни инкрустации от самоцветни скъпоценни камъни. Двамата братя - благородни ърлове на подземния народ -носеха по-семпло одеяние и се държаха почтително, с благоговение. Че как иначе - бяха удостоени с честта да бъдат лични довереници на героя на джуджешкото племе, който бе върнал от заточение и изгнание Диамантения меч сред родна кръв.

Героят приемаше поведението им като нещо дължимо.

Стояха в голяма, но сравнително ниска пещера, пресъхнало преди стотици години русло на голяма подземна река, чиито води векове наред бяха дълбали мекия варовик. Наоколо нямаше и жилка дори от любимия за джуджетата гранит, нито друга някоя почитана от тях скала и камък. Уви, на прокудения древен народ не му беше до изграждане на разкошни чертози. Ненаситната Империя на човеците изискваше тежък данък за самото право на съществуване на джуджетата - желязо, желязо и пак желязо.

Топилни и ковачници работеха само за това, Каменният престол едва успяваше да спести и укрие малко средства, за да освободи от ангарията необходима за свои цели трудова ръка.

Сидри и сам знаеше, че няма как - налагаше се да се примирят с тази карстова галерия, тъй като другите пещери бяха направо унизително жалки в сравнение с подземията на Цар-планина.

- Е, нека бъде тук - въздъхна Сидри, почеса брада и господарски подвикна през рамо.

Тоз час пещерата се запълни с млади майстори джуджета, които носеха факли, фенери и инструменти. Закипя мълчалива дейност. Работеха усърдно, без суета, сериозно - така, че да не повторят нито едно движение после: пометоха пясъка, вковаха железни пръстени в стените, махнаха пречещите сталактити и сталагмити, тук-там изравниха пода, застлаха пътечка с грижливо запазените в изгнанието царски златоткани килими, която водеше към една бяла издатина. Мястото много приличаше на постамент за трон.