Диамантен меч, дървен меч [bg]

Загиващият свят бе станал един грамаден олтар, върху който Тварите извършваха кошмарни жертвоприношения.

В залата на Съвета се чу вопъл. Пищеше млада лечителка.

- Стига! Стига! Ще повърна! Ах...

- Почти свърших - мрачно и неумолимо я успокои Евис. -Вижте олтарите отблизо...

Евис от изображението кацна върху улица, застлана с кръгли павета. От тази позиция се виждаше, че къщите приличат на каменни гъби, иззидани от многоъгълни розовеещи камъни. Унила колона мъкнещи се двукраки същества се точеше покрай вълшебницата. Вървяха към жертвеника на козокраките, а отстрани се рееха скатове, на които почти не им се налагаше да размахват своите бичове-опашки, освен за собствено удоволствие - жертвите сами пъплеха към лобното си място.

Евис се затича - Строителите на Пътя не й обръщаха внимание. Стигна до жертвеника. Веригата обречени се катереше върху олтара, жилата на скатовете удряха без умора. Кръвта пръскаше върху камъка... и попиваше без остатък. Мъртвите тела падаха върху подобието на черна факла и Нищото ги поглъщаше.

И тогава Евис направи нещо, което накара Клара да стисне юмруци, сякаш не гледаше нещо вече случило се, а присъстваше в момента на действието. Младата вълшебница с два скока се озова до палачите. Съскане на вече доста разяденото острие на меча -екзекуторите се загърчиха в конвулсии.

Едва тогава козокраките твари, които стояха и наблюдаваха "огъня", благоволиха да обърнат внимание на неканената пришълка. Клара изтръпна още по-силно. В очите на що-годе човекоподобните изроди нямаше бяло, нито ирис или зеници, а същата онази белезникава мъглица, граничният слой на допир на Нищото с въздуха и материята на осъдената реалност.

Обезобразеното острие на меча разпра гърдите на единия козокрак, но другият ловко се отдръпна и веднага контраатакува.

Мечът на Евис се превърна в нещо огризано, не по-дълго от кинжал. Чародейката изкрещя от ярост и болка, но не се стъписа -удари изрода с магия. Огнен пашкул - от истински, жив огън -обхвана козокракия. Хиляди пламтящи змии впиха жарки зъбки в плътта на врага, погориха мъртвешки пустите очи и нахлуха в черепа, опустошавайки тялото му отвътре...

Перлата угасна. Бавно се разгоряха вълшебните светилници в залата. В кънтящата тишина Евис дрезгаво рече:

- Отървах се на косъм. Силата около мен се топеше. Едва смогнах да излетя обратно. Егмонт ми протегна стълба-заклинание, Мелвил го прикриваше от жзашпапаути. Така се измъкнах. Това е... господа магове.

И тя напусна ораторското място - прегърбена и някак състарена. Тихичко седна до Клара, която едва се сдържа да не я прегърне. Вместо това само я потупа по ръката, на което Евис слабо се усмихна. Изтощението от преживяното вече й личеше.

Пръв се окопити Ереас. Той се изкашля и отново застана на катедрата.

- Хм... Кха... Уважаеми колеги. Мисля, че красноречивото свидетелство на госпожица Емплада беше най-добрия аргумент в полза на позицията, която аз и някои други колеги вече застъпиха на предварителното обсъждане на... проблема. Мощта на... опонентите е повече от впечатляваща. На практика ние нямаме избор, приятели. Впрочем, нека се изкажат Гилдиите... Кой иска думата?