![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
На трибуната се появи висока красива жена с пищна прическа.
В ушите й светеха преливащи се кристали. Ирен Мескот - най-вещата акушерка на целителите.
- Мисля - каза тя хладно, - че трябва да благодарим на госпожица Емплада за добитите сведения. Но също така мисля, че последната й проява заслужава порицание, тъй като госпожица Емплада се подложи на излишен риск... като изложи на риск и всички нас в Долината. Ясно личи, че потокът Сила е бил извънредно рядък като явление в показаните условия. Но как да е -станалото станало. Същественото е друго. Отсега нататък строящите своя Път създания могат да се чувстват освободени от всякакви задръжки. Госпожица Емплада де факто обяви война, като извърши убийство на поне три същества! Моля! - Ирен вдигна предупредително ръка, макар никой още не беше зароптал. Клара се наежи, но все още мълчеше. - Гилдията на бойните магове навярно ще протестира, но искам да обърна вниманието на Съвета върху голямата сила на противостоящите ни създания! Войната с тях е безумно начинание. Отново повтарям предложението си да преместим Долината в друго, по-безопасно измерение. Повечето от нас работят за мира, не за войната. Ние сме свикнали - с малки изключения - да ценим и да отглеждаме живот, било чрез лечителство, било чрез дирижиране на благоприятни атмосферни явления или непосредствено въздействайки върху растенията. Ние не унищожаваме живота! Ние превръщаме пустините в градини, не обратното. Не бива да се поддаваме на призивите на шепа отчаяни и безотговорни наши събратя, които до такава степен са свикнали да убиват, че жадуват война на всяка цена, без оглед на последиците! Мога да говоря още... но смятам, че това е достатъчно! От нас зависят милиарди живи същества, да не говорим за собствените си деца... Някои от бойните магове обаче май нямат такива. Помислете върху това, уважаеми колеги.
Ирен грациозно напусна трибуната и с гордо вдигната глава се върна на вястото си.
Клара скочи на крака.
- Искам думата!
- Моля за извинение, госпожице Хюмел - жлъчно рече Ереас. -Но вие ще говорите последна, тъй като сте представителка на най-малобройната Гилдия. Нека спазваме регламента.
Вълшебницата прехапа устни.
- С правото си на архимаг - внезапно се обади Игнациус, който сякаш беше задрямал в креслото си - препоръчвам на председателя на Съвета да даде думата на госпожица Хюмел извън регламента.
Ереас хлъцна, поколеба се и с нежелание посочи с ръка към трибуната. Гледаше Клара в челото.
Вълшебницата бавно се запъти към трибуната. Трескаво обмисляше какво да говори. Да призовава към чест? Да припомня героичното минало? Глупости! Повечето събрали се магове не бяха държали меч в ръцете си. Бе безсмислено да апелира по този начин.
- Уважаемо събрание - мрачно изграчи тя, когато застана на мястото на оратора. - Почитаемият господин Ереас беше скастрил моята посестрима по занаят Евис Емплада за неугледен външен вид. Както виждате, аз също не съм се издокарала като за бал. Това е защото се върнахме от поход и нямахме време да измием лепкавия студен страх, който изпитвахме, докато изпълнявахме поръчението за събиране на сведения. Сведения, които да ни изяснят що за опасност е надвиснала над нас. И въз основа на тези сведения да вземем правилното решение. И сведенията са следните - един свят е на ръба на унищожението. Това е светът на Мелиин.
Към него са отъпкани множество пътеки от нашата Долина.
Госпожа Мескот много красиво говореше за отговорност към живота, но някак изключи отговорността към застрашения от козокраките твари живот! Вероятно спасяването срещу товар злато на живота на някой малоумен принц се смята за по-висше благородство, отколкото стремежа ни да защитим милиарди простосмъртни безплатно... моля за извинение - за наша сметка...
В залата този път зароптаха. Клара настъпваше мнозинството по мазолите.
"Това е първата ми битка с вас, твари на Нищото! Уви, срещу ояли се мои събратя..."
Знаеше, че трябва да я спечели.
Дори загубил съзнание, той не напусна бойното поле.
Чувстваше се като птица, която се рее над щурмуваната цитадела. Виждаше как легионерите му нахлуват в кулата. Виждаше и схватките вътре по етажите, все едно стените на твърдината бяха от стъкло. Виждаше телата на маговете, набучени на копията.