Диамантен меч, дървен меч [bg]

И нещо запищя в сърцето му.

- Почакай, недей, спри! - Не можеше да спре.

Трябваше... трябваше... да проправи Път!

Път за своите легиони. Да, навярно това е имало предвид възпаленото му в гръмотевичен устрем съзнание. Път, след който може да си позволи да си почине. За кратко.

Гербът на Кутул, заедно с портата се превърна в прах.

Императорът с усмивка се отпусна в меката тъма. Беше изпаднал в несвяст - от загуба на кръв.

Фесис не просто потръпна - сгърчи се. Малко му оставаше за избълва съдържанието на червата си, навярно даже със самите черва.

Някъде горе бе нанесен удар с чудовищна, неописуема Сила! Нечовешка. Напълно непозната. Губеха се всякакви сравнения като гръм от ясно небе или светкавица при зимна виелица. Никога преди Кер Лаеда не си бе представял непредставимото. А сега го беше усетил - по възнеприятен и болезнен начин.

Масленото светилниче премига - вероятно Фесис без да иска бе издишал срещу фитила... не, просто... просто в гробницата се беше завъртял вятър... Вятър? Щяха да шавнат косите на младежа, да облъхне потното чело...

Страх.

Капакът на саркофага със скърцане почна да се отмества.

Младият воин се усети вече преполовил въжето за нагоре.

Сляп ужас го гонеше нагоре. По демоните достойнството и мъжката чест! Онова нещо в ковчега...

"О. не!"

Фесис-Кер бягаше. Много му се искаше да се озове в Долината. Завит презглава в леглото си в уютната фамилната къща. * * *

- Колко чудесно! Колко прекрасно! - без умора повтаряше Кицум. - Измъкнахме се! Честити да са всички богове, млади и древни, нови и стари, истинни и лъжовни, хвала им, а най-много хвала на теб, Сеамни!

Артистите от бившия странстваш цирк вече само така наричаха Ахата - с рожденото й име. И с все сили се мъчеха да го произнасят правилно. Почти успяваха. Даже подозрително добре го изричаха.

Хвалин бе останал далеч зад тях. Хвалин с разрушената главна кула на Арк. Червеният орден бе понесъл кажи-речи смъртоносен удар - навярно бяха загинали единайсет от всяка дузина негови вълшебници и ученици, заедно с Върховния маг. Но надали това можеше да се прецени като пълна победа на ордена, нито пък над Небесната дъга като цяло.

На излизане от градската порта Кицум си хареса един фургон. Никой не понечи да ги спре, нито да се възмути. Граждани и стражници се бяха сврели в миши дупки.

Сега фургонът се подрусваше по неравния коларски път, водещ на югоизток. Трош седеше на капрата, братчетата-акробатчета и Еремий хвърляха зарове - уж погълнати от играта, пък все се оглеждаха крадешком към Ахата. Таниша спеше, детински примлясвайки с устнички, а Нодлик отново се препираше с Евелина - още не бяха стигнали до размяна на плесници с последващото ги лигаво-сълзливо помиряване.

Всичко беше както преди. Все едно просто пътуваха нататък -към следващия панаир, към нови представления. Волен и изпълнен с лишения живот... Нищо сякаш не беше се променило.