Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Настъплението срещу цитаделата е невъзможно, Императоре мой - отчаяно докладваше легатът Клав. -Обкръжили сме кулата, но между пристройките и цитаделата има открит паваж и стълбища, огнените стрели на маговете косят хората като трева...

- Ами баронските опълченци, мамка им страхлива? - ревна Невкратий, забравил къде се намира от гняв. - Подкарайте тези говеда напред! Поне да ни послужат за щит, че за нищо друго не ги бива, само да плюскат и серат!

- И това ще направим, ако нищо друго не помогне - хладно прекъсна Императорът стария си легат. - Освен това, Невкратий, само насила ще можеш да ги подгониш напред, а те ще окажат съпротива. Не ми трябва клане в собствената ми армия... Ще пробваме другояче. Графе, вашият отряд ми трябва! Клав, ще предвождаш първа кохорта от своя легион, Фибул, Невкратий, оглавете резервите. Волни, след мен!

Кулата на Лилавия орден се извисяваше над сражението, огряна от падащите като град огнени мълнии, които се срещаха с железните болтове на арбалетите сред вихрушките от черните летящи твари. Зловещи отблясъци се стичаха по стените на цитаделата - сини, зелени, сребърни и червени, ледени и нажежени. Светлините и сенките шаваха по мъртвите тела, задръстили стълбища, мостчета, кули и стени. Танцуваха пожари по пристройките - тухлите се стичаха като люти сълзи.

Легионерите на Първи, Единайсети и Осми легион отстъпваха заднишком, прикривайки се със щитове. От гората копия над тях щракаха арбалетите и от време на време от някоя-друга бойница с предсмъртен вой падаше по някое тяло.

Този път Императорът не се криеше - вървеше гордо под развятото знаме с разярен василиск. Левият юмрук на владетеля бе конвулсивно стиснат, ръкавицата проблясваше заканително.

- Господарю мой, излагате се на излишен риск - забеляза граф Тарвус, без да изостава от Императора.

Повелителят на Мелиин не отговори. Зад свитата тежко крачеше бронираната пехота на графа, подире й вървяха ветераните от първа кохорта на първи легион - стари воини, забравили вече бройката на преживените битки.

От кулата тутакси ги забелязаха. Сноп мразовити мълнии шурнаха насреща - Императорът рязко вдигна лявата си ръка и ударът се разби о блясъка на рицарската ръкавица. Костта на талисмана сякаш привличаше магията - за да я натроши и погълне.

Граф Тарвус за първи път показа някакво стъписване, промърмори нещо и тутакси се извини. Единственото му око скачаше от ръкавицата към кулата.

- Биваше го това. повелителю...