По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Докато преценяваше силата на въздушната струя, пратеникът трескаво обмисляше къде да скрие контейнера. Този избор беше от изключително значение. Интервалът за разпръскване на спрея бе около петнадесет секунди. Щеше да се чуе леко съскане — но вероятно никой нямаше да му обърне внимание в шумната зала, — а после за няколко мига да се отдели лека мъгла. Невидимият облак щеше да се разпръсне за още няколко секунди, но дребните частици, не много по-тежки от околния въздух, щяха да се смесят с атмосферата и да се разпръснат хаотично за около половин час, а може би и по-бавно — това зависеше от техническите показатели на климатичната инсталация. Искаше му се да бъдат поразени колкото е възможно повече хора, затова продължи да търси най-подходящото скривалище.
В Атланта, Джорджия, се провеждаше Пролетното изложение на яхти и скутери. Почти половината посетители бяха пристигнали със сериозни намерения да купят ако не яхта, то поне скутер; ако не през този сезон, то може би през следващите две-три години. Останалите просто се отдаваха на бляновете си. Да ги оставим да си бленуват, каза си пратеникът на Бадрейн.
В Орландо, Флорида, имаше изложба на автомобили за отдих и туризъм. Оказа се прекалено лесно — пратеникът надникна под един от джиповете, преструвайки се, че иска да огледа шасито, пъхна контейнера под него и напусна зоната.
В Чикаго, Илинойс, пратеникът попадна на специализирания панаир в Изложбения център „Маккормак“, посветен само на домакински уреди и битова техника. Залата беше претъпкана с най-разнообразни машини, приспособления и жени, готови на всичко, за да ги притежават.
В Хюстън, Тексас, бе организирана една от най-големите в Америка изложби на расови коне. Много от посетителите бяха араби — за изумление на пратеника на Бадрейн, който прошепна молитва болестта да не порази благородните жребци, така обичани от Аллаха.
Във Финикс, Аризона, се предлагаше всичко за любителите на голфа — игра, непозната на пратеника, който отлетя обратно за Източното полукълбо с толкова килограми безплатна литература, колкото му позволяваха да натовари на самолета, без да плаща за свръхбагаж. Но преди това успя да намери една празна торба от дебела и твърда пластмаса. Извади контейнера, нагласи часовниковия му механизъм и го пусна в торбата.
В Сан Франциско, Калифорния, показваха компютри — това изложение се оказа най-посетеното от всички през този напрегнат ден. Повече от двадесет хиляди души се тълпяха в центъра „Москони“, затова пратеникът се изплаши да не би да не успее да се измъкне в градината преди да се е освободил от контейнера. Но успя да го скрие зад едно рекламно табло, след което се отправи към хотела, разположен на четири преки от изложбената зала, с чувство за добре изпълнен дълг.
— От теб ли ще получа инструкциите? — попита Ареф Раман.
— Няма да предприемаш нищо, без да си получил изрични указания. За нас сега най-важното е да се убедим, че си готов да изпълниш мисията си.
— Не е ли ясно? — раздразнено попита Раман. — Защо си мислиш, че…
— И аз спазвам инструкциите, които съм получил — тихо промълви Алахад, собственикът на магазина за килими.
— Мога да се справя. Готов съм да се заема с мисията си — разгорещено каза убиецът. Бе взел решение още преди години, но съвсем друго беше да го каже пред някого на висок глас.
— В подходящия час ще получиш съобщение. Този час вече наближава.
— Но политическата ситуация…
— За нея имаме грижата ние, а освен това разчитаме на твоята преданост. Засега не прави нищо на своя глава, Ареф. Предстоят велики събития. Не зная всички подробности, но усещам как нещо се надига. В определения час ти ще извършиш делото, което ще увенчае дългоочаквания Джихад. Махмуд Хаджи ти изпраща своите поздрави и благословии.