Диамантен меч, дървен меч [bg]

Миг относителна безопасност. Помисли си, че Хеон би се намръщил и горчиво би въздъхнал за такова проникване във вражеска крепост. Хеон... Лека ти пръст, старче...

Мазето бе оскъдно осветено от факли, чиито пламъци светеха твърде равномерно, без мирис и без дим - подхранвани от магия, Фесис се втурна през съединените с къси коридори помещения, като криволичеше между бъчви, сандъци и чували, прилежно означени с етикети. Озова се на площадка със стълбище, което водеше надолу и друго - нагоре. За нагоре още бе рано - би попаднал право в неприятелските прегръдки на стражници и магове, незаети пряко с отбраната. Надолу!

Стигна до врата. Бе желязна. За миг Фесис се изпоти - тук бе като капан за мишки, а мокрите му следи го издаваха накъде е тръгнал. Той натисна с цяло тяло и едва не падна - вратата не беше заключена.

Желязното крило със скърцане се захлопна.

За миг младежът замръзна и напрегна сетивата си. Олекна му. Намираше се в подземие, не се беше наврял в хитроумен зандан за глупци. Настрои взора си за виждане в тъмнина.

Стъпала водеха пак надолу. Доста изтъркани от честа употреба. Хм, виж ти...

Нещо силно удари във вратата и Фесис се обърна рязко.

Оттатък яростно блъскаха и проклинаха.

"Не могат да влязат? Ха-ха! Какво ли значи това? Че вратата пропуска само по един човек? И през колко време?"

Нямаше обаче желание да проверява. Бързешком се заспуска надолу, прескачайки тесните площадки на завоите.

Постепенно го обгърна тишина. Дълбока. Подозрителна.

А стълбището ставаше все по-изтъркано, коридорът правеше все по-заоблени завои - проходът се превърна във винтов тунел, който от един миг нататък взе да мирише на застояло. И на древно.

Фесис все по-малко и по-малко харесваше мястото, където се бе набутал.

Тунелът изведнъж свърши, може би след общо двайсетина завоя, Фесис стоеше в малко сводесто помещение. Под нозете му лежеше масивна каменна плоча с вграден голям железен пръстен, сякаш за вдигане на плочата. Бе изработен като че ли от чирак ковач.

Младежът с недоумение разглеждаше пръстена. Къде бе попаднал? Надали тук се намираше съкровищницата на Лилавия орден. Какво тогава? Тунел за напускане на крепостта? Хм. Би било полезно откритие...

Въздъхна и мушна глефата в пръстена като лост. Очакваше, че ще се поизпоти, но каменната плоча неочаквано леко подаде -очевидно имаше скрит механизъм от противотежести.

От още по-гъстия мрак лъхна на студ. Магическият взор на Фесис опря в дървени трупи. Бяха дебели. И... древни. Усещаха се доста примитивни, но действени заклинания за предпазване от гниене. Колко ли старо бе това нещо обаче?!

Едната от трупите бе грижливо срязана с магически инструмент, младежът я вдигна. Поклати глава. Едва можеше да се промуши през тясната цепнатина. Но и пътят назад като че ли беше отрязан.