Пазачът на фара [bg]

– Хубаво, влизай – каза Грип.

Веригата бе свалена и вратата се отвори колкото да мине Мартин. Той влезе вътре, но съжали за решението си веднага щом усети вонята.

– А не, няма да се измъкнеш, разбойник такъв.

Мартин мерна нещо космато с периферното си зрение миг, преди брадатият мъж да се хвърли напред и да хване котката за опашката. Тя измяука в знак на протест, но после се остави да я вдигнат и отнесат обратно в апартамента.

Грип затвори вратата и на Мартин му се наложи да диша през устата в опит да не повърне. Вътре миришеше на боклук и застоял въздух, а над всичко се носеше могъща воня на котешка пикня. Причината за миризмата не остана скрита дълго. Мартин се спря на прага на стаята и зяпна. Навсякъде седяха, лежаха и се разхождаха котки. Бърза сметка наум показа, че в стаята има поне петнайсет екземпляра. А апартаментът едва ли бе по-голям от четиресет квадратни метра.

– Сядай – измърмори Грип и изкъшка няколко котки от дивана.

Мартин седна внимателно, възможно най-близо до ръба.

– Питай. Нямам цял ден. На човек му се отваря работа, когато трябва да се грижи за такава сюрия.

Дебела рижава котка скочи в скута на мъжа, настани се удобно и замърка. Козината й беше сплъстена, а по задните й крака имаше рани. Мартин прочисти гърло.

– Съседът ти, Матс Сверин, вчера е намерен мъртъв в апартамента си. Чудим се дали някой от хората, които живеят тук, е видял или чул нещо необичайно през последните дни.

– Не е моя работа да виждам и чувам разни неща. Аз си гледам моята работа и очаквам всички останали да правят същото.

– Значи, не сте чули нищо откъм отсрещния апартамент? Не сте видели непознати хора във входа? – настоя Мартин.

– Както казах, гледам си моята работа.

Мъжът почеса котката по гърба. Мартин затвори бележника си и реши да си ходи.

– Как ти е цялото име, между другото?

– Казвам се Готфрид Грип. Искаш ли да знаеш имената и на другите?

– Другите? – повтори Мартин и се огледа.

Още хора ли живееха в апартамента?

– Да, това тук е Мерилин – каза Готфрид и посочи котката в скута си. – Тя не обича жени. Винаги съска по тях.

Мартин чинно отвори бележника си и опита да запише дословно казаното от мъжа. Ако не друго, по-късно щяха да се посмеят.

– Сивата ей там се казва Ерол, бялата с кафявите лапички е Хъмфри, после са Кари, Одри, Бете, Ингрид, Лорън и Джеймс.

Грип продължи да сочи и да изрежда имена, а Мартин продължи да пише. Имаше да разправя, като се върне в управлението.

На излизане от апартамента се спря и попита още веднъж:

– Значи, нито ти, нито котките сте чули или видели нещо?

– Не съм казвал, че котките не са видели нищо. Казах само, че аз не съм. Но Мерилин видя една кола в събота рано сутринта, докато седеше на прозореца в кухнята. Съскаше като пощуряла.