Конан Непобедимия [bg]

— Умилквате й се като бити песове — каза Конан. — Нима никога никой от вас не се е опитал да помисли със собствения си мозък?

Хордо поклати рошавата си глава.

— Сега ще ти разкажа една история, и ако ме накараш да я повтарям пак, ще набода на шиш черния ти дроб. Откъде дойде тя, никой не знае, но ние я намерихме да се скита гола като бебе. Че то и възрастта й не бе кой знае колко по-голяма, ала и тогава стискаше в юмрука си същата сабя, която носи сега. Мъжът, който тогава ни предвождаше, Констаниус се казваше — помня, реши да се позабавлява с нея, а после да я продаде. Беше най-добрият майстор на меча между нас, но тя го уби както лисица умъртвява пиле, и когато двамата мъже, застанали най-близо до нея, опитаха да я уловят, тя уби и тях, хем със същата бързина. Оттогава я следваме. Плячката, до която ни отвежда, винаги е била добра, и нито един човек, който точно изпълнява нейните заповеди, не е бил пленяван. Тя командва, ние се подчиняваме и сме доволни.

След това Хордо изчезна някъде, а Конан заслуша разговорите на другите мъже, които пиеха около огньовете. Сред плисъци груб смях те обсъждаха как ще се позабавляват с него. Често споменаваха думите „живи въглени“ и предлагаха за разнообразие да ги заменят с горящи трески. Някои се чудеха колко от кожата на човека може да бъде одрана, без да причинят веднага смъртта му.

Слънцето се изкатери по-високо в небето и пекна по-силно. Езикът на Конан набъбна от жажда в устата му, устните му се напукаха и почерняха. Потта засъхна върху тялото му, докато дойде моментът, когато вече не можеше повече да се поти. Слънцето пърлеше плътта му. Абериус и още един бандит с очи на риба се навеждаха над кимериеца и се забавляваха, като разливаха вода на земята близо до главата му и се обзалагаха кой от тях ще приближи струята по-близо до устата на пленника, без да позволи на нито една капка да падне на такова място, където той да може да я достигне. Дори когато чистата струйка беше така близо, че той усещаше нейната прохлада върху бузата си, Конан отказваше да обърне глава към нея. Не желаеше да им доставя това удоволствие.

По едно време другият си отиде и Абериус клекна до главата на Конан, стиснал в ръце глинена стомна с вода.

— Би убил за вода, нали? — тихо промърмори разбойникът и предпазливо погледна през рамо към другарите си, които продължаваха да пият и да спорят какви мъчения да наложат на Конан. След миг Абериус продължи:

— Кажи ми за това съкровище и ще ти дам вода.

— Десет… хиляди… жълтици — пресипнало, сякаш грачеше, изрече Конан. Думите простъргаха езика му като остри парчета чакъл. Абериус нетърпеливо облиза устни.

— Кажи ми още нещо. Къде е съкровището? Кажи ми и ще убедя останалите да те освободят.

— Първо… ме… освободи — успя да произнесе Конан.

— Глупак! Единственият начин да се видиш свободен е само с моя помощ. Хайде, кажи ми къде да намеря… — Той изведнъж изкряска, когато огромната ръка на Хордо го сграбчи за врата и го вдигна във въздуха.