Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

– Защо, смятате ли, че е способен на нещо такова? – попитах, като го гледах право в очите.

– Виждали ли сте часовниците му? Забележителни са, много специални. Баща ми го познаваше много добре, вършеше много работа с него. Каза, че бил доста странен човек. От личния си опит съдя, че необикновените хора често имат необикновени хобита.

– Какво намеквате, господин Лъвхарт?

– Нищо не намеквам, а ви казвам, че според мен вероятно я е убил, както и много други деца.

– Имате ли доказателства?

– Не, за съжаление, но питахте ли клиентите от списъка ви защо часовниците му са толкова специални? Защо биха платили цяло състояние за един от тях?

– Кажете ми защо – настоях.

Господин Лъвхарт въздъхна.

– Няма да ви върша работата, сержанте.

– Тогава престанете да ми губите времето. Не мога да арестувам някого без доказателства. Ако знаете нещо, ми кажете. Животът на едно момиче може би е в опасност.

Господин Лъвхарт доста се стъписа за момент, после се засмя.

– Ох, сега ми се разсърдихте. Нямам доказателства. Вие трябва да ги намерите. Колкото до момичето, мисля, че вече е късно.

– Господин Лъвхарт. Стига вече глупости. – Бях му бесен. – Дайте ми някакви доказателства, за да мога да арестувам този злодей.

– Вместо това ще ви посъветвам, инспектор Уайт – каза Лъвхарт с мрачна сериозност. – Не го арестувайте. Убийте го.

– Не мога да използвам саморазправа.

– Няма да стигне до съд. Няма да го обесят. Олеле. Сержанте, вие май не сте в свои води? – изгледа ме снизходително. – Май е така. Умен човек сте, но за това ще ви трябва помощ. Така че нека ви помогна малко. Клиентите от списъка в ръката ви – всичките са замесени. Включително покойният ми баща. Но не и аз. При кого още не сте ходили?