![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Тлъстите ръце на господин Дедлок хванаха листчето.
– Като изключим брат ми, знам само господин Лъвхарт, макар че никога не сме се срещали. Не общувам много с хора. Саможив човек съм и съм отдаден на работата си.
– Която е…?
– Изучаването на Слънчевата система, подредбата на планетите, звездите. Написал съм много научни статии по въпроса, до една публикувани.
– Може ли да видя часовника ви? – попитах и посочих към плота над камината, където стоеше часовник с нарисувани съзвездия и със същото тихо жужене.
– Какво прави часовниците му толкова специални? – попитах.
Господин Дедлок изглеждаше малко изненадан от този коментар.
– Уникални са.
– С какво по-точно?
От този въпрос му стана много неудобно и отговори прибързано:
– С изработката, разбира се.
Извадих снимката на изчезналото момиче.
– Виждали ли сте я някога?
– Както ви казах, не се виждам с никого. Вие сте първите ми посетители от месеци, като изключим доставчиците.
– Имате впечатляващ телескоп.
– Благодаря. Може да се каже, че съм воайор на космоса – каза и сам си се засмя.
Уолнът си записа коментара и се почеса по главата – не беше сигурен какво означава. Очите ми търсеха из картите със съзвездия на Обадая. Някои от тях изглеждаха сякаш са на стотици години, красиво нарисувани на ръка, на жълта хартия, която се гънеше по краищата. Разпадаше се. Часовникът иззвъня, зъбните колелца в мозъка ми се завъртяха и казах думата „време“.
– Моля? – отговори Обадая.
– Осем и трийсет е – каза Уолнът.
Впих поглед в господин Дедлок.
– Вярвате ли, че човек е способен да манипулира времето?
– Разбира се. Времето е къща, пълна със затворени врати, инспектор Уайт. Човек е вечно на стълбите и се движи в една посока. Нужен е само шперц, за да отвориш всичките стаи.
– Братовчед ми се катереше по улуците, разбиваше някой прозорец и отмъкваше сребърните прибори. Веднъж намери огънат черпак – каза Уолнът услужливо.
– Това е метафора, ряпо тъпа! – викна Обадая.
Благодарих му за отделеното време и го оставих в меката тъмнина, където само цъкащото жужене на часовника му му правеше компания.
Последното ни посещение тази вечер беше в дома на Лъвхарт на края на Лондон. Полицай Уолнът яде сандвичите си в каретата. Сирене и кисела краставичка. За Уолнът храната беше най-голямото щастие в живота.
Минахме през земите на Лъвхарт, които бяха великолепни. Наистина беше като нещо излязло от приказка. Огромни дървета се протягаха и извиваха над алеята към къщата, а от двете страни на пътеката имаше килим от полски цветя. За миг можех да си представя принц на бял кон, който препуска през зеленината, толкова много изглеждаше като в някой сън.
– Този Лъвхарт – каза полицай Уолнът с пълна уста. – Казват, че малко не е наред с главата.
Каретата спря пред къщата, която беше бяла и огромна. Посрещна ни иконом, който ни поведе по един коридор, където вита стълба се извисяваше към небесата, с яркочервен килим, целият в сърца. Господин Лъвхарт ни приветства, докато слизаше по стълбите, облякъл електриковосиньо кадифе с бродирани сърца по жилетката, а косата му беше в най-стряскащата разцветка на жълтото. Полицай Уолнът се наведе към мен.
– Ако се разходи с тези дрехи из Ийст Енд, бързо ще му теглят ножа.
– Добър вечер, господа – каза господин Лъвхарт. В гласа му имаше нещо тихо и свръхестествено. Беше много странен на вид, но обаятелен.
– Добър вечер, господин Лъвхарт. Аз съм…
– Знам кои сте. Как мога да ви помогна в разследването?
– Наскоро сте изпратили старинен часовник на часовникаря Албърт Чаймс. Откъде го познавате?
– Не го познавам. Баща ми използваше услугите му. Върнах му едно от творенията му. Правя малко пролетно почистване и се освобождавам от ненужното.
Подадох му списъка с клиенти.
– Познавате ли някои от тези хора?
Господин Лъвхарт взе списъка, прочете го и вдигна поглед.
– Чувал съм за всичките. Срещал съм само един – Елайджа Уисъл в Кралската академия. Некадърен художник; печели пари, като ласкае богатите – рисува ги на тронове и разни такива.
– Значи вас не ви е рисувал?
Господин Лъвхарт се усмихна особено широко.
– По-скоро бих се намушкал с вилица, отколкото да му дам да опита.
Полицай Уолнът си записа, докато се подсмихваше.
Подадох му снимката на момичето.
– Познавате ли я?
– Не. Какво общо има тя с Албърт Чаймс? Да не е бил лошо момче и да ѝ е направил нещо ужасно?