Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

– Напълно сам съм и за съжаление, така и не се ожених. Нямах щастието да срещна подходящата жена.

Инспектор Уайт огледа магазина с орловия си поглед и точно тогава забеляза нещо. Осъзнах, че бях направил грешка. На врата на Клеопатра имаше една жълта панделка, която бях свалил от момичето, бях запазил за спомен, а той беше я забелязал. Но това надали беше достатъчно като доказателство.

Инспекторът се вгледа в снимката на момичето, после в котката.

– Имате ли нещо против да огледаме наоколо?

Значи нямаше да го спомене. Една панделка не беше достатъчна, за да ме осъдят.

– Заповядайте. Зад вратата са работилницата ми и стаята ми. Нищо особено.

И инспекторът и полицаят тръгнаха. Клеопатра измърка тихо, едва ли не се изкикоти.

Дебела морскозелена кадифена завеса делеше магазина от работилницата. Висеше тежко като сценична завеса. Последвах ги в малкото помещение; часовникът с калинките в ъгъла, работната ми маса – покрита с механизми и дрънкулки. Стаята беше слабо осветена, но удобна; наблюдавах как полицай Уолнът ровичкаше насам-натам, а инспекторът само оглеждаше с очи. Остри очи, помислих си. Вниманието му беше привлечено от купчина празни бъчви и сандъци в ъгъла на стаята.

Веднага обясних:

– За транспортирането на големите ми часовници.

Тогава очите му се насочиха към старинния часовник с калинките.

– Виждал съм го и преди – каза той. – При един стар случай. Бяха затворили едно момиче в него.

– Аз го създадох и продадох преди много години на лорд Лъвхарт.

– Лорд Лъвхарт, който изчезна? – попита инспектор Уайт.

– Да, синът му Джон Лъвхарт ми го върна. Не съм сигурен защо. Може би сте чували за него, ексцентрик е.

– Бих искал списък с клиентите ви, господин Чаймс.

Порових в чекмеджетата на бюрото и извадих списъка, който съдържаше двайсетина имена, и му го подадох с неохота. За щастие, този списък не съдържаше имената на някои от по-чувствителните ми клиенти. Той го изчете внимателно.

– Интересен набор от клиенти имате. Какво прави часовниците ви толкова специални?

Тогава ме погледна и усетих, че за пръв път в живота си бях срещнал някого, от когото не мога да скрия нищо. Очи като на спиритуалист. Телескопи.

– Работата ми се цени високо. Това си е вид изкуство. Вижте гравюрите по часовниците, изкусната изработка – трудно се намират такива. Името ми е утвърдено от вече почти петдесет години, така че съм се прочул.

– И с такъв списък от клиенти предпочитате да останете в този район, пълен с бедност и отпадъци.

– Това е домът ми, инспекторе.

„И децата са по-лесни за хващане“, помислих си.

Полицаят бързо записваше всичко, което казвах, а сержантът прибра списъка с клиентите ми в джоба си.

– След няколко дни може да се наложи да ви зададем допълнителни въпроси.

– Добре, но не знам как изобщо бих могъл да ви помогна. Казах ви всичко, което знам, което е нищо.

Инспекторът погали Клеопатра, която тихо измърка в отговор.