![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Синя светлина… само при вида й стомахът му се сви — изпълни се със сурова омраза и копнеж за кърваво отмъщение, чувства, които не разбираше.
Но все пак част от съзнанието му разбираше какво му казва оръжието. Със сигурност не беше нещо, което интуицията му искаше да чуе. Казва ми да не си тръгвам. Казва ми, че няма нужда да бягам… че ако тези създания са демони, то той е ловец на демони, единствения в града.
Искам да го направя — какво имам за губене, по дяволите?
Джейк огледа огряната от пламъци улица. По нея лежаха не само коне, но и хора. Мъртви, ранени, млади, стари, жени, деца… Живите се мъчеха да останат живи, докато демоните разрушаваха животите и домовете им.
Джейк чу отчаян писък. Обърна се и видя как поредното ласо издърпва от ръцете на съпруга й жената, която го почерпи с уиски в бара. Демонският език я улови през дупка в навеса на тротоара. Док скочи след нея, но падна по гръб, без да спира да вика:
— Мария!
— Исусе Христе! — чу се гласът и на проповедника Мийчъм. Той стоеше насред улицата и държеше пушка, взрян безпомощно в случващото се над него и заслепен от светлината, която нямаше нищо общо с ангелите или с рая. Опитвайки се да разбере какво се намира зад тази светлина, Джейк се насили да се размърда и се разкашля от праха и дима. Движеше се на зигзаг между паникьосаните жители на града и се надяваше да не го уцели някой заблуден куршум. Изплашени коне изникваха сякаш от нищото и тичаха като обезумели, без да му дадат възможност да хване някой от тях. Вместо това трябваше да отскача бързо встрани, за да не го стъпчат.
Джейк стъпи на дървения тротоар и отново потърси с поглед демоните. Но те се бяха скрили твърде добре, благодарение на властта си над ветровете, земята и огъня и продължаваха безпрепятствено да разкъсват града.
Беше близо до шерифството, когато силно пукане привлече вниманието му — сякаш нещо огромно чупеше ограда. Джейк отскочи от тротоара, а под краката му дървените дъски се надигнаха като вълна, откъснаха се от земята и полетяха в облаци светлина.
— Емет!
Джейк разпозна гласа на шериф Тагарт. Видя как възрастният мъж се навежда и грабва внука си от земята — момчето се криеше под дъските на тротоара, а те току-що бяха изтръгнати.
— Казах ти да влезеш някъде! — извика Тагарт.
— Исках само да видя… Ама какво става? — попита Емет.
— Стой до мен! — Тагарт помогна на момчето да се изправи и го хвана за ръка. — Ще си доб…
Върху тях падна син лъч. Черното ласо се уви около тялото на Тагарт, опъна се и вдигна шерифа в ослепителната синьо-черна нощ.
— Дядо!!! — Емет остана сам и напълно безпомощен насред улицата, а светлината продължи лова си.
Мамицата му… Джейк се втурна напред, подтикнат от неясен импулс да спаси момчето. Ако оръжието на китката му го бе предупредило, щеше да закове демона преди да се добере до Тагарт… но проклетото нещо не работеше както трябва.
Ненадейно Ела прекоси полезрението му. Тя също тичаше към момчето, стигна първа, издърпа го и го скри между две сгради. Джейк чуваше виковете му:
— Взеха го! Пусни ме!
Ела се опитваше да удържи момчето, за да не излезе отново на улицата.
Джейк спря и се обърна… облекчен, сепнат и разгневен. По дяволите! Той стисна лявата си ръка в юмрук. Кошмарната халюцинация, която се беше възцарила на мястото на небето, не свършваше.
Защо тоя смъртоносен боклук не работи както трябва? Искаше му се да знае как да използва този убиец на демони, вместо да позволява на това нещо да използва него самия…
Джейк ненадейно се сети, че мисли за парчето метал сякаш е живо. Но то наистина изглеждаше такова, когато се разтвори. А сега все едно имаше свое собствено съзнание. Откъдето и да бе дошло това странно нещо — дали беше паднало от небето или беше изпълзяло от бездната — едно беше ясно. Това демонично оръжие го използваше.
Може би просто защитава себе си. Може би Джейк няма никакво значение за него. Просто за да защити себе си, нещото трябваше да защити и него. А и тук, насред ада на Земята, не му пукаше много какво иска оръжието, стига просто да убие демоните, които унищожаваха града и избиваха хората без причина.