![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
— Продължавай — подкани я Саша.
— Нямам много за казване, освен че от доста време насам чувствах, че Санди никога не е трябвало да ме среща. Животът му би бил много по-щастлив, ако аз не присъствах в него. Вината за това, че не беше щастлив, беше изцяло моя и се чувствам отговорна за смъртта му.
— Ще трябва да поговорим за всичко това — каза Саша. — Но ти така и не ми отговори.
Фрида й се усмихна.
— Ти си единственият човек, който се осмели да ме попита за това.
Изведнъж лицето на Саша пребледня.
— Извинявай — промълви тя. — Чувствам, че… — Саша замлъкна.
— Какво чувстваш?
На външната врата се потропа силно и припряно, след което тропането се повтори.
— Това е Франк — каза Саша и стана от стола. — Той винаги тропа така — нетърпеливо, сякаш съм го оставила да чака отвън. — Но тя изрече това със спокоен глас, след което отиде да му отвори, а Фрида надникна под покривката.
— Франк е тук — каза тя.
Итън вдигна поглед към нея. Лицето му беше много близо до нейното и тя видя отражението си в дълбоките му кафяви очи.
— Ела в моята пещера — прошепна той. — Тук е най-сигурно.
В девет и двайсет и пет на следващата сутрин, петък, 27 юни, една седмица след като Санди беше намерен в Темза с прерязано гърло, Таня Хопкинс пристигна в кафене „Уотърхоул“ и седна на една свободна маса, която гледаше към канала. Беше приятен юнски ден, във въздуха все още се усещаше чистотата и свежестта на утрото. Край прозореца минаваха хора, други тичаха, трети караха велосипеди. Патици плуваха между боклуците в проблясващата кафява вода.
Таня Хопкинс си поръча капучино и сладкиш. Провери телефона си за получени съобщения, но нямаше нищо важно. Тя отпи от кафето и хапна от сладкиша. После извади бележника си и го разтвори пред себе си на масата. Още веднъж провери телефона си. Набра номера на Фрида и почака известно време. Позвъняването беше прехвърлено към гласовата поща и Хопкинс с рязък тон остави кратко съобщение.
Тя написа датата най-отгоре на страницата в бележника си и я подчерта, допи кафето си и се замисли дали да не си поръча второ. Не, по добре да почака, докато дойде Фрида. Започна да драска по буквите, след което с нетърпелива ръка ги зачеркна изцяло.
Когато отново погледна телефона си, минаваше десет без петнайсет. След по-малко от петнайсет минути трябваше да са в полицейския участък. Още веднъж набра номера на Фрида, но този път не остави съобщение. Раздразнението й прерасна в силен гняв, който натежа като камък в стомаха й.
В десет без пет Таня Хопкинс плати и излезе навън, оглеждайки в двете посоки алеята край канала с надеждата да види своята клиентка. Качи се по стъпалата и хвърли поглед наоколо. За всеки случай позвъни още веднъж на Фрида. Изчака до десет и три минути, след което влезе в участъка и съобщи, че е пристигнала. Придружиха я до стаята на главен полицейски инспектор Хусейн.
— Вероятно нещо е попречило на Фрида да дойде — каза тя с приятен глас. — Ще трябва да пренасрочим срещата.
Хусейн я погледна втренчено от мястото си зад бюрото. Седеше тихо, с навъсено лице.
— Така значи — изстреля тя накрая. — Нали не говорите сериозно?
10
Комисар Крофорд посочи с треперещ показалец към стола и Карлсън седна.
— Знаеш ли защо си тук?
— Мога да предположа.
— Само не ми разигравай театър. Разбира се, че знаеш. Твоята Фрида Клайн е избягала. Изчезнала е. Покрила се е. Няма я.
Карлсън не помръдна. Нито един мускул не трепна по лицето му. Беше вперил поглед в комисаря, седнал зад огромното бюро. Неговото лице беше почервеняло от гняв, от него сякаш се издигаше пара. Гневът се разливаше и по врата му, над яката на ризата.
— Знаеше ли? Питам те знаеше ли?
— Научих, че е изчезнала.
— Не. — Той удари с юмрук по бюрото толкова силно, че празната порцеланова чаша подскочи, а химикалките му се търкулнаха. — Питам те знаеше ли, че се готви да избяга?
— Не, не знаех.
— Знам, че си разговарял с нея.
— Като приятел.
— Като приятел. — От подигравателните нотки в гласа на Крофорд Карлсън се стегна и стисна зъби.
— Всички знаем за теб и д-р Клайн.
— Разговарях с нея като приятел.
— В присъствието на нейната адвокатка. Бил си там заедно с шибаната й адвокатка. Исусе! Затънал си до гуша в лайна, Мал.
— Освен че е моя приятелка, Фрида Клайн е и колежка. Трябва да се грижим за нашите хора.
— Бивша колежка.
— Знам, че между вас имаше различия…