Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Днес поискаха от мен да направя нещо, което намирам за отвратително. Да се съблека чисто гола пред по-възрастен мъж лекар, за да демонстрирам способността си да направя нещо, което вече съм доказвала ден след ден, месеци наред, че съм способна да правя. Това е отвратително – повтори тя. – Да седна в кабината на „Спитфайър“, за да може един мъж да бъде свободен и да се сражава за нас, е проява на здрав разум.

Скай слезе от подиума с намерението да излезе навън, да седне, за да не позволи треперещите й крака да се огънат под нея. Обаче цялата зала гръмна и тя се сви, като си помисли, че пада бомба. После осъзна, че бяха аплодисменти.

Улови погледа на Полин. Полин се усмихваше както никога досега, а очите й също бяха насълзени.

Благодаря ти, Никълъс, помисли Скай. Нямаше да чака писмото му. Вместо това щеше да му пише първа и да му разкаже какво именно бе направила.

На следващата сутрин палатката в Хатфийлд бръмчеше от разговори, а шумът можеше да се сравни с двигателя „Мерлин“.

— Пак си във вестниците – каза Мона на Скай, като вдигна един брой на „Ивнинг Поуст“.

— Както разбрах, депутатите са говорили за теб в Парламента вчера – добави Роуз. – За какво говори на обяда? И защо изобщо си била там?

— Може ли да видя? – попита Скай и взе вестника от Мона.

Бяха препечатали снимката, на която тя излизаше от самолета, с ръка върху косата, а слънцето огряваше лицето й така, че я правеше да изглежда млада – каквато тя си беше – сякаш не познаваше цинизма, като невръстна ученичка, а не като някой, на когото са наредили да се съблече. И това, за щастие, бе главното. Вестникът бе застанал на нейна страна.

Депутатите, присъствали на обяда, бяха възмутени от онова, което Скай бе казала, и бяха внесли случая в Парламента, за да докажат, че има много просто решение на проблема с недостатъчния брой пилоти в КВС – да се разреши на жените от ТСВВС да пилотират повече видове самолети, за да се освободят мъжете да се сражават. Дебатът се бе водил часове наред, като мнозина все още бяха убедени, че е неестествено жени да седнат в пилотската кабина. Други обаче не го смятаха за нещо по-различно от това жени да шофират кола. Нищо не бе окончателно решено, освен че Скай и нейните колежки от ТСВВС отново се озоваха във фокуса на вниманието на нацията.

— Съжалявам – каза Скай. – Пак го направих.

— Сигурно се шегуваш – каза отривисто Роуз. – Каза онова, което всяка от нас в тази стая е искала да каже от деня, в който постъпихме.

Като чу това, Скай се отпусна в най-близкия стол, подпря лакти на масата, закри очи с ръце и се разплака.