Warcraft - Нощта на Дракона

В следващия миг Крас осъзна, че едното гладно същество е заменено от друго. Кроколискът го беше захапал за крака и вече влачеше тялото му към блатото. Шокът, който беше позволил на съзнанието на Крас да се завърне в тялото му, се дължеше на дългата люспеста и острозъба паст, която се беше впила в плътта му. От ранения крак течеше кръв, която само един кроколиск, притежаващ защитен, като че с броня на паладин стомах, можеше да понесе. На Крас не му убягна иронията, че можеше да загине от зъбите на толкова дребен хищник като това шесткрако влечуго — след всичките страшни битки, които беше преживял. Напрягайки сили над агонията, драконът-магьосник засили юмруците си към твърдата муцуна на кроколиска.

Синя аура обгърна блатното същество. То разтвори мощните си челюсти и изрева, позволявайки на Крас да се освободи. Тялото на кроколиска се замята напред-назад, докато аурата се усилваше. Запъхтян, раненият заклинател отстъпи назад към дървото и се загледа в агонизиращия нападател. Това беше звярът, когото беше усетил по-рано. Дори сега Крас едва усещаше присъствието му. Някаква сила позволяваше на кроколиска да се прикрие дори от мощен магьосник. Но същата тази сила не можеше да го предпази от яростната мощ на Крас.

Той гледаше с мрачно удовлетворение как кроколискът се опитва да избяга от аурата, връщайки се във водата. Но с всяка следваща стъпка влечугото губеше контрол. Кожата му започна да се лющи, превръщайки се в мъгла, преди дори да стигне до земята. Шестте крака се спряха, изгубвайки се в пепел. Кроколискът нададе още един отчаян вой… и последната частица от него се стопи. Само няколко капки кръв — кръв от Крас — останаха като следа от появяването на хищника.

Драконът се вгледа в ранения си крак — такава рана можеше да доведе до смърт или от кръвозагуба, или от инфекция всеки човек или друг смъртен. Но болката беше ужасна дори за Крас. И тъй като атаката го спаси от сигурна и по-страшна гибел, той беше почти благодарен на кроколиска.

Крас изпъна едната си ръка върху разкъсаната плът и се концентрира. Слабо червено сияние се появи от ръката му и обгърна кървавата рана. Кървенето спря. Част от болката изчезна. По-леките разкъсвания от зъбите на кроколиска се стопиха. Голямата рана бавно се запечата в двата си края. Крас не просто се излекува външно. Напоследък се носеха слухове за отровни кроколиски. Крас не знаеше откъде се бяха появили, но не искаше да рискува. Той познаваше опасностите от токсините, които гнусните зъби на кроколиските можеха да пренасят. В сегашната си форма той беше много по-чувствителен към тях. Такива отрови можеха за минути да убият бик, а човек — дори за по-малко. А Крас не искаше да разбира дали и на него щяха да повлияят по същия начин.

Затова, запечатвайки раната си отвън, той обгори отровата и отвътре. Отне му повече усилия, отколкото беше очаквал и за пръв път се изпоти. И все пак, благодарение на този — или по-точно това, което беше, той победи. Когато свърши, от раната не бе останала следа. Крас разгледа крака си и установи, че всичко е наред. После махна с ръка над дрехите си и възстанови и тях.